Ейдриън сви рамене.
— Да, но не съм длъжен да спазвам някакви си тъпи училищни правила.
— Може би не си — отбеляза Дмитрий студено, — но очаквах все пак да ги уважаваш.
— Много съм изненадан, че точно ти ме наставляваш как да се държа с малолетни момичета — отбеляза Ейдриън хапливо и завъртя очи.
Зърнах гневната искра в очите на Дмитрий и за миг си помислих, че ще съм свидетел на нещо невиждано — как той губи прословутия си самоконтрол, за който толкова съм му се подигравала. Но той запази самообладание и само стиснатите му юмруци издаваха колко е бесен.
— Освен това — продължи Ейдриън — нищо лошо не се е случило. Ние само си общувахме.
— Ако искаш да си „общуваш“ с млади момичета, прави го на обществени места.
Наистина не ми хареса Дмитрий да ни нарича „млади момичета“, освен това имах чувството, че малко преигра.
Ейдриън се засмя, с онзи негов странен смях, от който кожата ми настръхна.
— Млади момичета? Млади момичета? Разбира се. Млади и в същото време стари. Те едва ли са видели много в живота си, но все пак вече са се нагледали на доста неща. Едната белязана с живот, а другата — със смърт… но те ли са онези, за които трябва да се тревожиш? По-добре се безпокой за себе си, дампир. Тревожи се за теб, тревожи се за мен. Ние сме тези, които са млади.
Ние останалите само го гледахме удивено. Не мисля, че някой беше очаквал Ейдриън внезапно да се впусне в такава психарска тирада.
Но след малко Ейдриън се успокои и отново изглеждаше съвсем нормален. Обърна се и се запъти към прозореца, като преди това ни хвърли небрежен поглед, докато палеше цигара.
— Вие, дами, навярно трябва да си вървите. Той е прав. Аз не съм подходяща компания.
Спогледахме се с Лиса. Измъкнахме се набързо от стаята и последвахме Дмитрий по коридора към фоайето.
— Това беше… странно — заговорих след няколко минути. Всъщност само констатирах очевидното, но все някой трябваше да го направи.
— Много — съгласи се Дмитрий. Не звучеше ядосан, а по-скоро озадачен.
Като стигнахме до фоайето, понечих да придружа Лиса обратно до нашата стая, но Дмитрий ме повика.
— Роуз, може ли да поговорим?
Усетих прилив на симпатия откъм Лиса. Обърнах се към Дмитрий и отстъпих настрани, за да не преча на потока от преминаващи. Покрай нас се точеше внушителна група морои, с кожени дрехи и скъпи бижута, с разтревожени физиономии. Следваха ги носачите на багажа от персонала на хотела. Мороите продължаваха да напускат курорта в търсене на по-безопасни места. Параноята от стригоите съвсем не бе отминала.
Гласът на Дмитрий внезапно насочи вниманието ми отново към него.
— Това беше Ейдриън Ивашков. — Произнесе името му по същия начин, по който го произнасяха всички останали.
— Да, зная.
— Това е вторият път, когато те виждам с него.
— Да — отвърнах забързано. — Понякога излизаме заедно.
Дмитрий повдигна вежди, след което отметна глава назад, за да посочи посоката, от която дойдохме.
— И дълго ли оставаш в стаята му?
Хрумнаха ми няколко подходящи отговора, но най-язвителният сам изскочи от устните ми.
— Какво става между него и мен, не е твоя работа. — Успях да докарам интонация, много подобна на онази, с която той бе изрекъл същото, когато стана дума за отношенията му с Таша.
— Всъщност, докато си в Академията, това, което правиш, е моя грижа.
— Не и когато става дума за личния ми живот. Тогава нямаш думата.
— Още не си пълнолетна.
— Но скоро ще бъда. Освен това няма като с магическа пръчка да се превърна в зряла личност точно на осемнадесетия си рожден ден.
— Несъмнено — рече той.
Изчервих се.
— Не това имах предвид. Исках да кажа…
— Зная какво искаше да кажеш. И, технически погледнато, това сега няма значение. Ти се обучаваш в Академията. Аз съм твоят инструктор. Работата ми е да ти помагам и да бдя над твоята безопасност. Да попаднеш в леглото на някой като него… хм, не е безопасно.
— Мога да се справя с Ейдриън Ивашков — промърморих. — Той е странен — наистина странен, това е очевидно, — но е безвреден.
Тайно се питах дали Дмитрий не ревнуваше. Нали не бе извикал и Лиса настрани, за да й чете конско. От тази мисъл се почувствах донякъде щастлива, но сетне се сетих, че още не знаех какво правеше Дмитрий в това крило на хотела.