Двамата с Кристиан обходихме два пъти цялата търговска площ, надлъж и нашир, но не забелязахме никаква следа от нашите приятели, нито признаци за наличието на скрити тунели.
— Може би сме попаднали на грешното място — предположих накрая аз.
— Или може би те са сбъркали мястото — замисли се Кристиан. — Или пък са отишли другаде. О, я почакай.
Посочи напред и аз проследих посоката, накъдето сочеше с ръка. Тримата издирвани бегълци седяха край една маса в средата на една закусвалня, с доста унил вид. Изглеждаха толкова зле, че ми стана жал за тях.
— Какво не бих дал в момента за един фотоапарат — ухили се Кристиан самодоволно.
— Никак не е забавно — скастрих го аз и се втурнах към групата. Въздъхнах облекчено. Отдалече си личеше, че не бяха открили никакви стригои и бяха живи и невредими. Може би щяхме да успеем да ги убедим да се върнат с нас, без да се забъркваме в повече неприятности.
Те обаче не ме забелязаха, докато не стигнах почти до тях. Пръв ме видя Еди и главата му подскочи.
— Роуз? Какво правиш тук?
— Да не сте полудели? — креснах аз. Неколцина от хората наоколо ме измериха с изненадани погледи. — Осъзнавате ли в каква бъркотия сте се забъркали? Знаете ли какво ни струва да ви намерим?
— Как, по дяволите, успя да ни откриеш? — попита Мейсън с приглушен глас, докато се оглеждаше тревожно на всички посоки.
— Никак не ви бива за криминалисти — казах им аз. — Издаде ви продавачката на билети на автогарата. Освен това се сетих, че сте хукнали да търсите стригои, колкото и безсмислено да е всичко това.
Погледът, с който ме удостои Мейсън, ми подсказа, че не се радва особено на неочакваната ни среща. Но вместо него заговори Мия:
— Не е безсмислено.
— О, нима? — запитах язвително. — И убихте ли някой стригой? И въобще намерихте ли поне един?
— Не — призна си Еди.
— Добре — кимнах. — Значи сте имали късмет.
— А ти защо си толкова против убиването на стригоите? — избухна Мия. — Не се ли обучаваш тъкмо за това?
— Аз тренирам за разумни мисии, а не за подобни детински изцепки.
— Не са детински изцепки! — извика тя. — Те убиха майка ми. А пазителите не правят нищо. Дори и сведенията им не струват. В тези тунели няма никакви стригои. И вероятно няма нито един от тях в целия град.
Кристиан изглеждаше силно впечатлен.
— Намерили сте тунелите?
— Да — каза Еди. — Но както тя каза, там нямаше никого.
— Би трябвало да ги разгледаме, преди да си тръгнем — каза ми Кристиан. — Ще е интересно. И ако сведенията не са верни, няма да е опасно.
— Не — отсякох аз. — Прибираме се в курорта. И то веднага.
Мейсън изглеждаше уморен.
— Решили сме отново да претърсим града. И ти не можеш да ни спреш, Роуз.
— Не, но пазителите от Академията могат, ако се обадя и им съобщя къде се намирате.
Можете да го наречете изнудване или празни приказки, но ефектът бе поразителен. Тримата ме изгледаха удивено, сякаш ги бях ударила едновременно.
— Наистина ли ще го направиш? — попита ме Мейсън. — Ще ни издадеш просто така?
Разтърках очи, като отчаяно се чудех защо се опитвам да играя ролята на най-разумната от присъстващите. Къде се дяна момичето, което редовно бягаше от училище? Мейсън беше прав. Много съм се променила.
— Не става дума някой някого да издава, а да останете живи.
— Нима мислиш, че сме напълно беззащитни? — възмути се Мия. — Вярваш ли, че просто така ще ни убият?
— Да — кимнах. — Освен ако не си открила начин да използваш водата като оръжие?
Тя се изчерви и не каза нищо повече.
— Ние носим сребърни колове — обади се Еди. Фантастично. Сигурно са ги откраднали от пазителите в Академията. Погледнах умолително към Мейсън.
— Мейсън, моля те. Зарежи всичко това. Хайде да се връщаме.
Той се взира дълго в мен. Накрая въздъхна.
— Добре.
Еди и Мия изглеждаха ужасени, но след като Мейсън се бе утвърдил като техен водач, явно не смееха да продължат мисията си без него. Най-упорита ми се стори Мия и ми стана жал за нея. Тя едва ли бе имала достатъчно време, за да скърби за майка си; просто се бе забъркала в тази безумна авантюра с желанието да отмъсти и да заглуши болката. Когато се върнем, щеше да й се наложи да се справи с доста неща.
Кристиан все още бе развълнуван от идеята за подземните тунели. Това не би трябвало да ме учудва, имайки предвид цялото време, което бе прекарал на онзи таван.