Ейдриън стисна по-силно ръката ми.
— Къде си? — Светът отново затрептя и този път не се фокусира. Той изруга. — Къде си, Роуз?
Светът започна да се разпада. Ейдриън започна да се разпада.
— В един сутерен. В една къща. В…
Той изчезна. Аз се събудих. Трясъкът от отварянето на вратата ме сепна и върна към реалността.
Появи се Исая с Елена по петите му. Като я видях, едва сдържах подигравателната си усмивка. Той беше арогантен и зъл. Истински дявол. Но беше такъв, защото беше водач. Притежаваше сила и могъщество, съответстващи на жестокостта му, дори и да не ми харесваше. Но Елена? Тя беше само лакей. Заплашваше ни и ни обсипваше с обидни забележки, но само защото се чувстваше силна в негово присъствие. Беше жалка подмазвачка.
— Здравейте, деца — поздрави ни той. — Как сме днес? Вместо отговор получи само враждебни погледи. Приближи се до Мия и Кристиан, скръстил ръце зад гърба си.
— Има ли някакви промени след последната ми визита? Ужасно дълго протакате всичко и това разстройва Елена. Виждате ли, тя е много гладна, но — предполагам — не чак толкова, колкото вас двамата.
Кристиан присви очи.
— Майната ти — процеди през стиснати си зъби.
Елена се озъби и се хвърли към него.
— Как смееш да…
Но Исая й махна с ръка.
— Остави го. Това означава, че ще трябва да изчакаме още малко, но чакането е част от удоволствието.
Очите на Елена изпускаха злобни мълнии към Кристиан.
— Честно казано — продължи Исая, без да откъсва поглед от лицето на Кристиан, — още не мога да реша какво искам повече: да те убия или да те присъединя към нас. И двата варианта ми се струват забавни.
— Не се ли умори да се опиваш от собствените си дрънканици? — попита язвително Кристиан.
Исая се замисли.
— Не. Всъщност не. Нито впрочем от това.
Той се обърна и пристъпи към Еди. Горкият Еди едва имаше сили да седи на стола след всичката кръв, която му бяха изпили. И още по-лошото бе, че Исая вече дори нямаше нужда да използва внушението. Щом го зърнеше, лицето на Еди светваше в глуповата усмивка, зажаднял за следващото ухапване. Вече бе пристрастен като захранващ. Обзеха ме гняв и отвращение.
— По дяволите! — изкрещях. — Остави го!
Исая се обърна и ме погледна.
— Мълчи, момиче! Въобще не си ми толкова забавна, колкото Озера.
— Така ли? — озъбих се аз. — Ако толкова много те дразня, тогава използвай мен за глупавите си цели. Постави ме на място и ми покажи колко си велик.
— Не! — изкрещя Мейсън. — Използвай мен.
Исая завъртя очи.
— Мили Боже. Колко благородно. Ти си истински герой, нали?
Отдалечи се от Еди и подпря пръста си под брадичката на Мейсън, за да повдигне главата му.
— Но ти — заговори Исая — всъщност не го искаш. Предлагаш се само заради нея. — Пусна Мейсън и се изправи пред мен, като ме изгледа отгоре с онези черни, черни очи. — А ти… отначало не ти повярвах. Но сега? — Коленичи, така че да сме на еднаква височина. Не отклоних поглед от очите му, макар да знаех, че рискувам да се поддам на внушението му. — Мисля, че ти действително имаш точно това предвид. И то не заради благородни подбуди. Ти наистина го искаш. И преди си била ухапвана. — Гласът му притежаваше магическо въздействие. Хипнотизиращо. Всъщност не използваше точно внушение, но определено беше надарен с неестествено силно излъчване и това се отразяваше на всичко около него. Също като Лиса и Ейдриън. Попивах всяка негова дума. — При това, предполагам, много пъти — додаде той.
Наведе се към мен. Горещият му дъх опари врата ми. Някъде зад него чух Мейсън отчаяно да крещи нещо, но цялото ми внимание бе съсредоточено само върху това, колко близо до кожата ми бяха зъбите на Исая. През последните няколко месеца бях ухапвана само веднъж, и то когато Лиса имаше неотложна необходимост. Преди това тя ме бе ухапвала поне два пъти седмично в продължение на две години и едва напоследък започнах да осъзнавам колко силно съм пристрастена. Нищо — наистина нищо — в целия свят не може да се сравни с ухапването от морой заради блаженството, което се изпитва. Разбира се, според всички източници, ухапванията от стригоите били още по-силно въздействащи…
Преглътнах, внезапно осъзнала колко тежко дишам и колко силно бие сърцето ми. Исая се изкиска тихо.
— Да. Ти наистина си кървава курва. За твое нещастие — защото няма да ти дам това, което искаш.