Отдръпна се от мен, а аз се свлякох в стола. Без да се бави повече, той се върна при Еди, за да пие от кръвта му. Не можех да гледам тази сцена, но този път от завист, а не от отвращение. Копнежът ме изгаряше отвътре. Жадувах за това ухапване, жадувах го с всеки нерв в тялото ми.
Когато свърши, Исая се накани да напусне помещението, но се спря. Заговори на Мия и Кристиан:
— Не губете време — предупреди ги. — Възползвайте се от възможността да бъдете спасени. — После кимна към мен. — Дори ми се струва, че разполагате с доброволна жертва.
И излезе. С Кристиан се спогледахме. Сега лицето му ми се стори още по-изпито, отколкото преди няколко часа.
Неустоимият глад бе единственото, което се четеше в изгарящия му поглед и аз знаех, че в моя прозираше желанието да утоля този глад. Мили Боже, бяхме адски извратени. Мисля, че с Кристиан го осъзнахме едновременно. Устните му се изкривиха в горчива усмивка.
— Никога не си била по-красива, Роуз — успя да промълви, преди пазачите да му креснат да замълчи.
През деня задрямах за кратко, но Ейдриън повече не се завърна в сънищата ми. Вместо това, докато кръжах на ръба на съзнанието, установих, че отново се промъквам в познат терен: в главата на Лиса. След всички странни събития през последните два дни завръщането в съзнанието й ми се отрази успокояващо, все едно се бях прибрала у дома.
Тя се намираше в една от банкетните зали в хотела, но залата беше празна. Лиса седеше на пода в далечния й край, като се стараеше да не привлича внимание. Но я изпълваше ужасна нервност. Чакаше нещо или по-скоро някого. След няколко минути се появи Ейдриън.
— Братовчедке — започна той вместо поздрав, настани се до нея и придърпа крачолите си, без да обръща внимание на скъпите си панталони, — извини ме, че закъснях.
— Няма нищо — кимна тя.
— Но преди да ме видиш, ти не разбра, че съм тук, нали?
Тя поклати глава разочаровано. Почувствах се по-смутена отвсякога.
— И като седиш тук с мен… нищо ли не забелязваш?
— Не.
Той сви рамене.
— Е, да се надяваме, че скоро ще се получи.
— А на теб как ти изглежда? — попита тя, изгаряща от любопитство.
— Знаеш ли как изглежда аурата?
— Прилича на… ивици от светлина около човека, нали? Свързано ли е с ню ейдж философията?
— Нещо такова. Всеки от нас притежава някаква духовна енергия, която се излъчва от него. Е, почти всеки. — Колебанието му ме накара да се запитам дали си мислеше за мен и за мрака, който според него ме обгръщаше. — В зависимост от цвета и вида на тази аура може много да се каже за отделната личност… е, ако някой наистина може да види аурата му. Това е.
— А ти можеш — кимна тя. — И по моята аура можеш да познаеш, че владея духа?
— Твоята е предимно златна. Като моята. Понякога се примесва и с други цветове в зависимост от ситуацията, но златното винаги си остава.
— А колко други хора познаваш с подобна аура?
— Не много. Само от време на време срещам по някой. Те странят от околните. Ти си първата личност, с която разговарям за това. Дори не знаех, че го наричат „дух“. Искаше ми се да бях знаел за това, докато се чудех защо не съм специализирал по никой елемент. Досега си мислех, че нещо не ми е наред.
Лиса вдигна ръка и се втренчи в нея, сякаш искаше да види светлината около нея. Но не видя нищо. Въздъхна и я отпусна. И тогава разбрах.
Ейдриън също владееше духа. Ето защо проявяваше такова силно любопитство към Лиса. Ето защо искаше да говори с нея, да я разпитва за нейната специализация и за връзката й с мен. Това обясняваше още много други неща — неустоимото привличане, когато бях близо до него. Той е използвал внушението в деня, когато двете с Лиса бяхме в стаята му — ето как е убедил Дмитрий да го пусне.
— И така, те най-после се отказаха да те разпитват повече? — попита Ейдриън.
— Да. Накрая решиха, че действително не знам нищо.
— Добре — рече той и се намръщи. В този миг осъзнах, че той като никога е напълно сериозен. — Сигурна ли си, че не знаеш нищо?
— Вече ти казах. Нашата връзка е еднопосочна.
— Хмм. Добре. Щом казваш.
Тя го изгледа сърдито.
— Ти какво, да не си мислиш, че крия нещо? Ако можех да я намеря, щях да го направя!
— Зная, но след като си способна на всичко това, между вас двете би трябвало да съществува много силна връзка. Използвай я, за да й говориш в сънищата й. Аз се опитах, но не успях да се задържа достатъчно дълго…