Той пренесе два стола до огнището, преметна одеялата си върху тях пред огъня и се върна при момичето. Тя лежеше на твърдото легло и дишаше едва-едва.
— От проклетата ризница е — каза. Заопипва каишите на палтото ѝ и я обърна настрани, за да го свали. Бързо свали дрехите ѝ и се зае да я разтрие, за да я стопли. Погледна огъня, сложи още три дънера, за да засили пламъка, и после разпъна одеялата на пода пред него. Вдигна момичето от леглото и я положи пред огнището, като я завъртя, за да разтрие гърба ѝ.
— Недей да умираш! — извика, докато налагаше кожата на краката ѝ. — Да не си посмяла, по дяволите! — избърса косата ѝ с кърпа и я омота в одеялата. Подът беше студен, а под колибата се просмукваше скреж, затова издърпа леглото до огнището и се помъчи да я качи върху него. Пулсът ѝ беше слаб, но равномерен.
Той се вгледа в лицето ѝ. Беше красиво. Не в класическия смисъл, защото веждите бяха твърде гъсти и буйни, брадичката — прекалено четвъртита, а устните — твърде месести. Но въпреки това излъчваше сила, смелост и решителност. И нещо повече: докато спеше, чертите на лицето ѝ станаха фини, почти детски.
Той я целуна нежно.
Закопчавайки палтото си от овча кожа, той отмести масата и излезе сред бурята. Конят изпръхтя, когато наближи. В навеса имаше слама; той грабна една шепа и разтри гърба на животното.
— Нощта ще бъде студена, момче. Но тук ще си добре — той покри широкия гръб на коня с одеялото от седлото, даде му малко овес и се върна в колибата.
Момичето беше възвърнало цвета си и спеше спокойно.
Ровейки в шкафовете, Рек намери стар чугунен тиган. Откачи кутията от брезент и стомана от раницата си, извади малко сушено говеждо и се зае да направи супа. Вече му беше по-топло и свали пелерината и палтото. Отвън вятърът брулеше стените, докато гневът на бурята се усилваше, но вътре огънят пръскаше светлина и колибата се изпълни с мека червена топлина. Рек си свали ботушите и разтри пръстите си. Чувстваше се добре. Жив.
И адски гладен!
Извади от раницата една глинена чаша, обвита в кожа, и опита супата. Момичето се размърда и му хрумна да я събуди, но отхвърли идеята. В това състояние беше прекрасна. Когато беше будна, ставаше истинска вещица. Тя се завъртя и простена, а от одеялото се подаде един дълъг крак. Рек се усмихна, когато си припомни тялото ѝ. Изобщо не беше мъжко! Тя просто беше едра — но с идеални пропорции. Той се втренчи в крака ѝ и усмивката му изчезна. Представи си, че е гол до нея…
— Не, не, Рек — каза на глас. — Забрави.
Покри я с одеялото и се върна при супата. „Подготви се — каза си, — щом се събуди, ще те обвини, че си се възползвал от нея и ще ти извади очите.“
Взе пелерината, загърна се с нея и се излегна край огъня. Подът вече беше по-топъл. Добави още дънери в огнището, подпря глава на ръката си и се загледа как танцуващите пламъци кръжат и подскачат, извиват се и се въртят…
После заспа.
Събуди го миризмата на пържен бекон. В колибата беше топло, а ръката му беше подута и схваната. Той се изтегна, изпъшка и се изправи. Нямаше и следа от момичето. После вратата се отвори и тя влезе вътре, почиствайки снега от палтото си.
— Погрижих се за коня ти — каза. — Можеш ли да ядеш?
— Да. Колко е часът?
— Слънцето изгря преди около три часа. Снегът намалява.
Той изправи болезненото си тяло, изпъвайки схванатите мускули на гърба си.
— Твърде дълго съм спал в меките легла на Дренан — отбеляза.
— Вероятно това обяснява шкембето ти — каза тя.
— Шкембе? Имам изкривен гръбнак. Това са отпуснати мускули — той погледна надолу. — Добре де, шкембе е. Още няколко такива дни, и ще изчезне.
— Не се съмнявам — каза тя. — Както и да е, извадихме късмет, че открихме това място.
— Да, така е.
Разговорът замря, докато тя обръщаше бекона. Рек се почувства неловко в тишината и двамата заговориха едновременно.
— Това е нелепо — каза тя накрая.
— Да — съгласи се той. — Беконът ухае хубаво.
— Слушай… искам да ти благодаря. Ето — казах го.
— За мен беше удоволствие. Какво ще кажеш да започнем отначало, сякаш се срещаме за първи път? Казвам се Рек — той протегна ръка.
— Вире — каза тя и сграбчи китката му по войнишки.