А дали каузата изобщо беше справедлива?
Грусин се надяваше да е така.
— Е, идваш ли? — попита Рейнард от вратата. — Те са в старата колиба.
Походът беше дълъг, а студът хапеше, но Рейнард почти не го усети. Гневът му го изпълваше с топлина, а възможността за отмъщение подсилваше мускулите му и километрите се стопяваха бързо.
Съзнанието му се изпълваше с картини на сладко отмъщение и музика от писъци. Първо щеше да улови жената и да я пореже с нагорещен нож. Слабините му се затоплиха от възбуда. А колкото до Рек… Знаеше какво ще бъде изражението му, когато види, че идват.
Ужас! Сковаващ ума и разхлабващ стомаха ужас!
Ала грешеше.
Рек излезе крадешком от колибата, треперейки гневно. Трудно му беше да понесе презрението по лицето на Вире. Само гневът можеше да го засенчи. А и той едва успя. Та нали не можеше да се промени? Някои мъже бяха родени да бъдат герои. Други — страхливци. Какво право имаше да го съди?
— За бога, Регнак! Наистина ли вътре има жена?
Рек огледа групата. Повече от двайсет мъже стояха в полукръг зад високия, широкоплещест водач на разбойниците. Зад него беше Грусин Брадвоносеца, огромен и силен, с двуострата брадва в ръка.
— Добро утро, Рейн — каза Рек. — Какво те води насам?
— Чух, че имаш страстна другарка в леглото и си помислих: „Добрият стар Рек няма да има нищо против да я подели с мен.“ И бих искал да ви поканя в лагера си. Къде е тя?
— Тя не е за теб, Рейн. Но ще се спазарим. Един керван пътува…
— Забрави за кервана! — извика Рейнард. — Просто доведи жената.
— Подправки, бижута, кожи. Голям е — продължи Рек.
— Можеш да ни разкажеш за него по пътя. Вече губя търпение. Доведи я!
Рек пламна от гняв и измъкна меча от ножницата.
— Елате да си я вземете, негодници!
Вире се подаде през вратата и застана до него със сабя в ръка, а разбойниците извадиха оръжията си и настъпиха напред.
— Почакайте! — нареди Рейнард и вдигна ръка. Пристъпи напред и се усмихна принудено. — А сега ме чуй, Рек. Това е глупаво. Нямаме нищо против теб. Ти си ни приятел. Е, каква ти е тази жена? Тя е убила брат ми, така че разбираш, че става въпрос за лично достойнство. Прибери меча си и можеш да продължиш по пътя си. Но тя ми трябва жива. — „Ти също“, помисли си.
— Щом ти трябва — вземи я! — каза Рек. — Мен също. Хайде, Рейн. Все още помниш за какво служи мечът, нали? Или ще постъпиш както обикновено и ще избягаш сред дърветата, докато други хора умират вместо теб? Бягай, червей такъв! — Рек се втурна напред, а Рейнард бързо отстъпи назад и се препъна в Грусин.
— Убийте го — но без жената — каза той. — Тя ми трябва.
Грусин пое напред, размахвайки брадвата. Вире се приближи и застана до Рек. Брадвоносецът спря на десет крачки от двамата и погледът му срещна този на Рек: беше неотстъпчив. Извърна очи към жената. Беше млада, решителна — не красавица, но приятна девойка.
— Какво чакаш, говедо такова! — извика Рейнард. — Хвани я!
Грусин се извърна и пое обратно към групата. Обзе го някакво нереално усещане. Отново видя себе си като младеж, спестяващ за първия си имот; имаше рало, което беше на баща му, а съседите бяха готови да му помогнат да си построи къща до брястовата горичка. Какво беше направил през годините?
— Предател! — извика Рейнард и измъкна меча си във въздуха.
Грусин парира удара с лекота.
— Остави, Рейн. Да си вървим у дома.
— Убийте го! — нареди Рейнард. Мъжете се спогледаха, някои се втурнаха напред, а други се поколебаха. — Негодник! Продажна измет! — крещеше Рейнард и отново вдигна меча си. Грусин пое дълбоко въздух, сграбчи брадвата с две ръце и разби меча на парчета, а острието на брадвата изхвръкна от счупената ѝ дръжка и се заби в хълбока на водача на разбойниците. Той падна на колене и се преви надве. После Грусин пристъпи напред; брадвата се вдигна, замахна и главата на Рейнард се търкулна в снега. Грусин пусна оръжието, а после се върна при Рек.
— Невинаги е бил такъв, какъвто го познаваш — каза.
— Защо? — попита Рек и свали меча. — Защо го направи?
— Знам ли? Не беше само заради теб или нея. Може би някъде в мен последната капка преля. Къде е онзи керван?
— Лъжех — излъга Рек.
— Добре. Повече няма да се видим. Напускам Грейвън. Тя жена ли ти е?
— Не.
— Можеше да е и по-зле.
— Да.
Грусин се обърна и отиде при трупа, за да извади брадвата си.
— Бяхме приятели дълго време — каза. — Твърде дълго.
Без да поглежда назад, той поведе групата обратно в гората.