— Какво да кажа?
— Ти влезе в съзнанието ѝ. Разкажи ми.
— Тя е дъщеря на граф. Няма самочувствие като жена и е жертва на противоречиви желания.
— Защо?
— И тя не знае защо — каза уклончиво той.
— Това ми е известно. Знаеш ли причината?
— Не.
— Ами мъжът?
— Не съм влизал в съзнанието му.
— Така е. Но какво ще кажеш за него?
— Има големи страхове. Страх го е от смъртта.
— Това недостатък ли е? — попита абатът.
— Ще бъде в Дрос Делнох. Там смъртта е почти сигурна.
— Да. А може ли да се окаже качество?
— Не виждам как — каза Сербитар.
— Какво казват философите за страхливците и героите?
— Пророкът казва: „По своята същност само страхливецът е способен на най-висш героизъм.“
— Трябва да свикаш Трийсетте, Сербитар.
— Трябва ли да ги водя?
— Да. Ти ще бъдеш Гласът на Трийсетте.
— А кои ще са моите събратя?
Абатът се отпусна в стола си.
— Арбедарк ще бъде Сърцето. Той е силен, безстрашен и предан; никой друг не би могъл да го замени. Менахем ще бъде Очите, защото е надарен. Аз ще бъда Душата.
— Не! — каза албиносът. — Невъзможно е, господарю. Аз не мога да ви водя.
— Но трябва. Ти ще решиш за останалите номера. Ще очаквам решението ти.
— Защо аз? Защо трябва да водя? Би трябвало аз да съм Очите, а Арбедарк да води.
— Довери ми се. Всичко ще се изясни.
— Отраснах в Дрос Делнох — каза Вире на Рек, докато лежаха пред горящия огън. Главата му беше подпряна върху сгънатата пелерина, а нейната беше сгушена върху гърдите му. Той я помилва по косата, без да говори. — Това е величествено място. Бил ли си там?
— Не. Разкажи ми — всъщност не искаше да я слуша, но и не му се говореше.
— Има шест външни стени, всяка с дебелина шест метра. Първите три са били издигнати от Егел, Бронзовия граф. Но после градът се разраснал и постепенно издигнали още три. Цялата крепост обхваща прохода Делнох. Като изключим Дрос Пурдол на запад и Кортсуейн на изток, това е единственият път, по който една армия може да превали планините. Баща ми приспособи старата кула на крепостта и я превърна в свой дом. От горните кули се разкрива прекрасна гледка. През лятото цялата Сентранска равнина на юг е златна от житото. А на север гледката е необятна. Слушаш ли ме?
— Да. Златни изгледи. Гледката е необятна — каза той нежно.
— Сигурен ли си, че искаш да чуеш това?
— Да. Разкажи ми отново за стените.
— Какво?
— Колко са дебели?
— Достигат до осемнайсет метра височина, а през петдесет стъпки има стърчащи кули. Всяка армия, която нападне Дрос, ще понесе страшни загуби.
— Ами портите? — попита той. — Силата на една стена се измерва по портата, която отбранява.
— Бронзовия граф е помислил за това. Всяка порта е разположена зад желязна решетка и е построена от слоеве бронз, желязо и дъб. Зад портите има тунели, които се стесняват в центъра, преди да се отворят към пространството между стените. Тунелите могат да удържат на огромен брой хора. Целият Дрос е прекрасно проектиран; само градът го опропастява.
— По какъв начин? — каза той.
— Първоначалният замисъл на Егел бил празнината между стените да бъде смъртоносно, открито място. Щяло да се издига до следващата стена и така да забави врага. При наличието на достатъчно стрелци, можело да стане касапница. И от психологична гледна точка било подходящо: докато се наканели да превземат следващата стена — ако изобщо са можели да знаят, че предстоят още смъртоносни места.
— И как го е провалил градът?
— Просто се е разраснал. Сега има сгради чак до шестата стена. Смъртоносното място го няма. Всъщност тъкмо обратното — сега цялото е покрито.
Той се обърна и я целуна по челото.
— Защо го направи? — попита тя.
— Трябва ли да има причина?
— Всяко нещо си има причина — отвърна тя.
Той я целуна отново.
— Това беше за Бронзовия граф — каза. — Или за настъпването на пролетта. Или за една изчезнала снежинка.
— Говориш несвързано — каза му тя.
— Защо ми позволи да те любя? — попита той.
— Що за въпрос е това?
— Защо?
— Не е твоя работа! — каза тя.
Той се засмя и отново я целуна.
— Да, милейди. Напълно сте права. Не е моя работа.
— Подиграваш ми се — каза тя и се помъчи да се изправи.
— Глупости — каза той и я задържа. — Красива си.
— Не съм. Никога не съм била. Подиграваш ми се.
— Никога не бих ти се подиграл. И си красива. И колкото повече те гледам, толкова си по-красива.
— Ти си глупак. Остави ме да стана.