Ала разумът му говореше да си купи кон и да го остави в края на гората, само на десет мили от Дрос. А кой би могъл да измисли нещо по-умно?
Ханът беше претъпкан, ала ханджията имаше свободни стаи. Повечето клиенти просто минаваха оттам на път за юг или запад, към неутралната Вагрия. Дръс си плати, занесе една платнена торбичка с лед в стаята си и като седна на твърдото легло, я притисна към подутото си коляно. Не беше стоял дълго в главното помещение, но все пак достатъчно дълго, за да чуе част от разговорите и да познае, че много от мъжете са войници. Дезертьори.
Знаеше, че по време на война винаги има хора, които предпочитат да яздят, вместо да умрат. Ала много от младежите долу му се бяха сторили по-скоро деморализирани, отколкото уплашени. Толкова лошо ли беше положението в Делнох?
Той махна леда и разнесе течността от ставата, като натискаше и опипваше с дебелите си пръсти, стиснал здраво зъби заради болката. Най-сетне удовлетворен, отвори малката си раница и извади парче здрав памучен бинт, омота го плътно около коляното си и затъкна края му в гънката. После размота вълнените гамаши и нахлузи черния ботуш върху крака си, сумтейки, когато контузеното коляно се напрегна. Стана, отиде до прозореца и го отвори. Коляното му беше по-добре — не много, но достатъчно. Небето беше безоблачно и синьо, а ласкавият ветрец разроши брадата му. Високо горе кръжеше орел.
Дръс се върна при раницата си и извади смачканото писмо от Делнар. Отиде до прозореца на по-светло, разтвори пергамента и го приглади. Текстът беше написан с големи букви и Дръс отново се засмя. Не го биваше много в четенето и Делнар го знаеше.
Скъпи приятелю,
Докато пиша това писмо, получавам известия, че надирската армия се събира в Гулготир. Ясно е, че Улрик е готов да разшири владенията си на юг. Писах на Абалайн с молба за още хора. Не може да ми даде. Изпратих Вире при Винтар — помниш ли Абата на Мечовете? — да помоли за помощ Трийсетте. Хващам се за сламки, приятелю.
Не зная в какво здраве ще те завари това писмо, но е написано от отчаяние. Трябва да стане чудо, за да не падне Дрос. Известно ми е, че се закле никога вече да не влезеш през портите му, но старите рани заздравяват, а съпругата ми е мъртва. Както и твоят приятел Сибен. Двамата с теб сме единствените живи хора, които знаят истината. А аз никога не съм говорил за това.
Самото ти име ще сложи край на дезертирането и ще възвърне бойния дух. Отвсякъде ме тормозят лоши офицери, назначени по политически причини, но най-тежкото ми бреме е ган Орин, командирът. Той е племенник на Абалайн и тиранин. Хората го презират, но въпреки това не мога да го сменя. Всъщност аз вече не командвам.
Болен съм от рак, който ме унищожава от ден на ден.
Не е честно от моя страна да ти говоря за това, защото знам, че използвам предстоящата си смърт, за да те моля за услуга.
Ела да се биеш с нас. Нуждаем се от теб, Дръс. Без теб сме загубени. Точно като в Скелн. Ела възможно най-скоро.
Дръс сгъна писмото и го пъхна в дълбокия джоб на коженото си палто.
— Старец с подуто коляно и гръб, скован от артрит. Щом се надяваш на чудо, приятелю, трябва да търсиш другаде.
До мивката, върху един дъбов скрин имаше посребрено огледало и Дръс се втренчи напрегнато в отражението си. Очите му бяха пронизващи и сини, брадата му беше подрязана във формата на квадрат, а челюстта под нея беше решителна. Той свали кожения шлем от главата си и почеса гъстата и сплъстена посивяла коса. Обзеха го мрачни мисли, когато отново си сложи шлема и слезе долу. Поръча си бира на дългия бар и се заслуша в разговорите около него.
— Казват, че Улрик разполага с един милион души — каза един висок младеж. — И чухте какво е направил в Гулготир. Когато градът отказал да капитулира и той го завзел, накарал да обесят и разсекат на четири всеки втори бранител. Шест хиляди души. Казват, че въздухът почернял от гарвани. Представяте ли си! Шест хиляди!
— Знаеш ли защо го е направил? — попита Дръс, намесвайки се в разговора. Мъжете се спогледаха, а после погледнаха Дръс.
— Естествено, че знам. Защото е кръвожаден варварин.
— Ни най-малко — отвърна Дръс. — Ще пийнете ли с мен? — Той повика ханджията и поръча още бира. — Направил го е, за да могат хора като теб да разпространят новината в другите градове. Чакай! Не ме разбирай погрешно — каза Дръс, когато лицето на мъжа пламна от гняв. — Не те упреквам, че разказваш това. Съвсем естествено е подобни истории да се предават от уста на уста. Но Улрик е хитър воин. Да речем, че завземе града и се отнесе към бранителите като с герои. Другите градове ще се отбраняват със същата сила. Ала така изпраща страха преди себе си. А той е велик съюзник.