— Мнението на младите! — каза Дръс. — То рядко има някаква стойност. Добре, колкото и да ми е неприятно, разбирам, че все пак трябва да се докажа. Постави ми задача, момче!
— Не те разбирам — каза Пинар.
— Постави ми задача. Нещо, което никой от тук присъстващите не може да направи. И ще видим как ще се справи „старецът“.
— Нямам време за такива игри. Трябва да се връщам в Дрос — той понечи да тръгне, но думите на Дръс го застигнаха като удар и смразиха кръвта му.
— Не разбираш, момче. Ако не ми поставиш задача, ще се наложи да те убия. Защото няма да позволя да ме засрамват.
Младият мъж се извърна отново.
— Както кажеш. Много добре, да се преместим на пазара?
Ханът се изпразни, а тълпата образува кръг около двамата мъже на безлюдния селски площад. Слънцето печеше безмилостно и Дръс дълбоко си пое въздух, радвайки се на топлината на пролетта.
— Би било безсмислено да ти дам изпитание за сила — каза Пинар, — защото си здрав като бик. Но войната, както знаеш, е изпитание за издръжливост. Можеш ли да се бориш?
— Случвало се е — отвърна Дръс и си съблече палтото.
— Хубаво! Значи можеш да изпробваш уменията си последователно срещу трима мъже, които аз избера. Съгласен ли си?
— Твърде елементарно е срещу тези мекушави, дебели дезертьори — отвърна Дръс. От тълпата долетя гневен ропот, но Пинар им даде знак да замълчат с вдигната ръка.
— Дориан. Хагир. Сомин. Ще пробвате ли силите си с този старец?
Това бяха първите трима мъже, които Дръс беше срещнал в бара. Дориан си свали пелерината и завърза с кожена каишка дългата си до рамото коса зад врата. Без да го забележат, Дръс изпробва коляното си: не беше силно.
— Готови ли сте? — попита Пинар.
Двамата мъже кимнаха и Дориан незабавно се втурна към възрастния мъж. Дръс се нахвърли върху него, сграбчи другия за гърлото, а после се наведе, пъхна дясната си ръка между краката на мъжа и го повдигна. Издигайки го, сумтейки, той го захвърли на три метра във въздуха и го стовари като чувал върху спеклата се земя. Дориан понечи да се изправи, а после се отпусна назад, клатейки глава. Тълпата се смееше гръмко.
— Кой е следващият? — попита Дръс.
Пинар кимна на един друг младеж; после, забелязал страха по лицето на момъка, пристъпи напред.
— Вече се доказа, старче. Силен си, а аз съм сгрешил. Но ган Орин няма да ти позволи да се биеш.
— Момчето ми, той няма да ме спре. Ако се опита, ще го завържа за някой бърз кон и ще го изпратя при чичо му. — Всички очи се извърнаха, когато един дрезгав вик разцепи въздуха.
— Ах ти, стар негодник! — Дориан беше взел дългия си меч и напредваше към Дръс, който стоеше и чакаше със скръстени ръце.
— Недей — каза Пинар. — Прибери меча, Дориан.
— Отдръпни се или извади меча си — отвърна му Дориан. — Омръзна ми от тези игри. Мислиш се за воин ли, старче? Тогава нека видим как използваш брадвата си. В противен случай ще напълня корема ти с въздух.
— Момче — каза Дръс с леден поглед, — обмисли добре тази авантюра. И не си прави илюзии, не можеш да се изправиш срещу мен и да останеш жив. Досега не се е случвало на никого — думите бяха изречени тихо, но никой не се усъмни в стареца.
С изключение на Дориан.
— Е, ще видим. Извади меча си!
Дръс измъкна Снага от ножницата и обви широката си ръка около черната му дръжка. Дориан атакува!
И намери смъртта си.
Лежеше на земята, а главата му беше наполовина отсечена от врата. Дръс заби Снага дълбоко в земята и почисти острието му от кръвта, докато Пинар мълчеше смаяно. Дориан не беше голям фехтовач, но несъмнено имаше умения. Ала старецът беше отклонил разсичащия меч и с едно плавно движение беше отвърнал на атаката — без изобщо да помръдне краката си. Пинар погледна тялото на бившия си другар. „Трябваше да останеш в Дрос“, помисли си.
— Не исках да става така — каза Дръс, — но го предупредих. Изборът беше негов.
— Да — каза Пинар. — Съжалявам, че ти говорих по този начин. Мисля, че ще ни бъдеш от голяма полза. Извини ме, но трябва да им помогна да преместят трупа. Ще пийнеш ли с мен?
— Ще се видим на дългия бар — каза Дръс.
Високият тъмнокос младеж, с когото Дръс трябваше да се бори, дойде при него, докато се движеше из тълпата.
— Извинете ме, сър — каза той. — Съжалявам за Дориан. Той е избухлив. Винаги е бил такъв.