Единствените известни ни изходи оттам бяха пързалката и стълбището, водещи обратно към реката. За наше щастие предположението на Господаря Ли, че самата символика на ястреба би трябвало да говори за наличието на път, по който веселите монаси да докарват уловените от тях селяни, се оказа вярно. Извадихме късмет. Препънах се в първото стъпало на едно стълбище и започнах да го изкачвам. Не след дълго обаче отново се изправихме пред зазидана стена.
Господарят Ли скочи от гърба ми и започна да я опипва. Огледа и страничните стени и изведнъж с рязко движение измъкна нещо от една от тях. Появи се процеп, през който съзряхме синьо небе, ярко слънце и бели облаци. След малко се стоварихме изнемощели върху зелената трева. От отвора на тунела продължаваше да излиза прах, така че се надигнах и затворих вратата, умело замаскирана в скалата. Тътенът отслабна, но земята под нозете ни продължи да трепери. Оказахме се върху десния рог на Дракона. Под нас се простираше стръмната пропаст, от другата страна на която се намираха левият рог на Дракона и имението на княз Лю Пао.
Всички хълмове наоколо ни трепереха, а недрата на земята издаваха приглушен рев. Гробницата на Смеещия се княз се бе простряла като раково образувание из цялата долина. Хълмовете обаче контраатакуваха. В Долината на скръбта се появиха безброй мънички пукнатини, когато земната маса притисна гробницата и започна да запълва празните пространства. Всички пещери, подземия и тунели прекратиха съществуването си. От образувалите се отвори излязоха сиви облаци прах, които се устремиха към небето. Земята потрепери за последен път и след това всичко стихна.
Лунното момче положи тялото на Утринната скръб на тревата, приглади нежно косите й с пръсти и след това приседна до нея и заплака. Господарят Ли се бе загледал замислено в отсрещния склон, където излитащите от пукнатините облачета прах образуваха странна рисунка Изведнъж една врата се отвори и оттам изскочи малка фигурка, покрита цялата с прах. Когато се поизтупа, под праха се появиха шутовски дрехи и кичур яркочервена коса. Главата на фигурката се извърна към нас.
— А! — възкликна удивено.
— Знаех си, че ще се справиш — отвърна Господарят Ли. Огненото момиче седна и продължи да се отупва от праха.
— Колко се радвам, че сте успели да се спасите! — рече с прекрасния си разцентрован глас. — Боя се обаче за съдбата на моя приятел и неговите монаси, макар и да не ми бяха дотам симпатични. А вие открихте ли вашия приятел с рошавата глава?
Господарят Ли изръмжа недоволно и присегна към меха с вино. Както погледът, така и гласът му бяха студени и наситени с враждебност.
— Ще го открием веднага след като свалиш тази перука от глупавата си глава и отлепиш устните си от камъка. Боя се княже, че шегите приключиха. Предстои ни сериозен разговор.
Глава 25
Предполагам, че очите ни — моите и на Лунното момче, ще да са се завъртели като на пияни делфини, когато фигурката свали червената си перука и изпод нея се подаде познатата ни рошава коса. След това отметна напълно назад качулката си и пред нас се появи усмихващият се Лю Пао. В ръката си държеше парче камък, кръгло и вдлъбнато като паница.
— Ян — каза той с плътен мъжки глас. След това доближи устни до другия край на камъка. — Ин — произнесе с нежния девически глас на момичето. — Излишно е да казвам, че звукът от средата на камъка е изключителен — продължи весело със собствения си глас. — Не се осмелих да го използвам под земята поради опасението ми от вибрациите, които можеше да предизвика. Това показва само колко небрежно се бях подготвил за срещата си с великия Господар Ли. Не се поколебахте да сринете целия градеж и насмалко щяхте да ме смачкате като дървеница.
Князът направи дълбок поклон. Господарят Ли изръмжа и изпразни съдържанието на кесията си върху тревата. Тъй като кесията му бе водонепромокаема, той я напълни с вино и внимателно я пристегна. Дясната му ръка бе все още много силна, така че без усилие запрати виното през пропастта, а князът го пое. Двамата вдигнаха учтиво наздравица и след това жадно отпиха от виното.