— Пък и левитацията понякога може да се окаже доста нездравословна. Особено за човек, свикнал да я практикува само с помощта на вълшебен камък.
Ателието гореше. Княз Лю Пао плачеше. По едно време се извърна и се затича към рисунките си с протегнати ръце. Внезапно изпищя от ужас и спря. Видях, че краката му бяха започнали бавно да се разкрачват, сякаш пътеката се бе разцепила надлъж на две. Пристъпи неуверено и в едната, и в другата посока и след това извърна към мен побелялото си лице.
— Воле, накъде да вървя? Къде е пътеката?
— Не знам, княже, не я виждам повече! Виждам само въздух! — отвърнах.
Краката му се разкрачваха все повече и повече. Всеки момент можеше да падне, така че изпищя и отскочи наляво. Стъпи върху солидна пътека от енергия и започна да бяга. Успя да направи две крачки напред, но не и третата. Понякога в сънищата си все още виждам как една рошава глава се устремява надолу и чувам как ехото отвръща подигравателно на един изпълнен с ужас писък, последван от глухия звук на тяло, стоварило се върху острите скали.
Господарят Ли отиде до ръба на пропастта и погледна надолу.
— Много жалко — каза. — Този човек не беше лишен от талант. Щеше да се справи блестящо с украсата на покани за вечеря.
Глава 26
Дъното на пропастта все още се мержелееше пред очите ми, така че се отпуснах на тревата и скрих глава между коленете си, докато стомахът ми престане да се бунтува. Лунното момче бе седнало до Утринната скръб и стискаше хладната й ръка. Господарят Ли направи недоволна гримаса. Оказа се, че не князът е причината за нея.
— Когато някой ден ми направят аутопсия и отворят черепа ми, ще открият изпъздяла ряпа, представяла се за мозък — каза той кисело. — Все още не мога да проумея този странен случай.
Погледнах го удивено. Дори Лунното момче откъсна за малко поглед от Утринната скръб.
— Би трябвало да сме безмозъчни като стоножки, за да не сме разбрали досега, че човешкото участие в тези събития бе почти чиста случайност. Цялото обяснение трябва да се търси в камъка.
Започна да се разхожда напред-назад с ръце, стиснати на гърба. Спря се и отправи поглед към Небесата.
— Как, по дяволите, очаквате тъпите човешки същества да успеят да ви разберат? — попита той без всякаква почтителност и благочестие и отново започна да се разхожда.
— Древните отдавна се отказаха да разбират — промърмори Господарят Ли. — След като наблюдавали две хиляди години как огънят превръща материалното дърво в нематериална пепел и в светлина, обявили Първия закон на таоистката наука — материални вещи не съществуват. Пет века по-късно обявили и Втория закон — материята се състои от преплитанияна чиста енергия, наречена чи, и на силата на движението, на име ши. След още пет века обявили и Третия, закон и сетне се отказали от измислянето на повече закони. Спря се за миг и ни погледна.
— Може и да не ми повярвате, но тези закони не са напълно лишени от смисъл. Волът и нашият покоен приятел илюстрираха блестящо Първия и Втория закон, като настроиха своите чи и ши към тези на предполагаемо нематериалния въздух. Сънят на Вола пък за изпълнената с енергия оранжева глинена топка неизбежно ни кара да се сетим за Третия закон — енергията може да се контролира, ако се съблюдават класическите правила.
След тези думи Господарят Ли възобнови разходката си.
— Волът бе сънувал, че глинената топка се движи по определен начин. Третият закон гласи, че и най-нищожното парче глина е длъжно да настрои своите чи и ши в съзвучие с тези на съвършеното парче глина. Енергията на звездите трябва да хармонира на енергията на съвършената звезда. Всяко растение, животно, насекомо, капка вода, прашинка, дори и най-нищожното творение има класически еталон, който трябва да следва. Именно тези еталони са тухлите, от които е изградена бариерата за сдържане на хаоса, наречена Небесната стена. Е, именно след като са стигнали до това познание, древните са се отказали да търсят по-нататъшните тайни на вселената. Следващата стъпка, която би трябвало да се извърви, е осмислянето на самата природа на вселенската енергия като цяло, а това нещо въобще е извън възможностите на човешкия разум.
Господарят Ли се спря и размаха пръст за по-голяма убедителност.
— Едно нещо е ясно — в света няма нищо по-важно от поддържането на целостта на Небесната стена. Нищо! Вселенските стихии са толкова страшни, че ако стената се срине и престане да изпълнява функцията си на сдържаща преграда пред хаоса, самата вселена няма да просъществува и миг. Грижата за поддържането на стената е на богинята Ну Куа и щом тя пожелае нещо, неизбежно го получава. Поради някакви неведоми на нас причини е поискала камък с някакъв недостатък. След като не могла да отстрани недостатъка, решила да пусне камъка в скута ни.