Господарят Ли седна между мен и Лунното момче и взе от него двете късчета от камъка. Напасна ги към парчето, отнето от княза, и надигна камъка срещу слънцето.
— Видяхте ли недостатъка? Ето го — тънка златна жилка. Златото само по себе си е прекрасно нещо, но за един камък е страшен недостатък. Особено когато ти предстои да градиш стена.
Чак сега успях да забележа едва видими жълти жилки точно на местата, където камъкът се бе счупил.
— Според една от хрониките на Небесата и Земята богинята в края на краищата се отървала от камъка, но от допира с нея той се сдобил с душа — промърмори Господарят Ли. — Двама велики философи по-късно го използвали за мастилница, като благодарение на небесния допир изпод ръката им излезли божествени неща. Княз Лю Пао пък използва камъка на боговете, за да сътвори хубави рисунки. Мисля си дали…
Господарят Ли спря в средата на изречението и внезапно, сякаш осенен от някаква мисъл, се зае да съединява трите парчета от камъка с ремъка, смъкнат от шията на княза. Отвори меха си с вино и потопи камъка вътре. Минута след това го извади оттам, свали ремъка и постави камъка върху тревата. След това надигна меха и успях да видя как цялото му тяло потрепери от върховно удоволствие. Очите му бяха изпълнени с почтителност, когато отново ни погледна.
— Велики господарю на нефрита, ако в Небесата се пие точно това, имай добрината да ме оставиш достатъчно дълго време тук, за да успея да стана светец! — прошепна той.
Двамата с Лунното момче също отпихме по малко. Простото вино от Хайнин се бе превърнало в нектар на боговете. За да успея да опиша усещанията си, би трябвало да постигна някакво божествено откровение.
— Нека после някой само ми каже, че не знам какво нещо е изкушението! — възкликна Господарят Ли. — Започна ли да произвеждам езера от това питие, ще ме обожествят на място.
Промяната във вкуса на виното оказа най-силно въздействие върху Лунното момче. Побледня като смъртник и бе обхванат от силна възбуда. За миг предположих, че ще се разплаче обаче изведнъж се сетих, че той никога не бе плакал. Лунното момче не бе плакало и при смъртта на Утринната скръб. Господарят Ли го огледа замислено.
— Знаете ли, не е изключено да допускам една и съща грешка за втори път — каза. — У княза не прозрях очебийното, може би защото се оказа твърде просто. Сега пък може би се напъвам да разбера нещо, което просто не се нуждае от разбиране. Може би ни е достатъчно да знаем, че в момента богинята Ну Куа духа отчаяно за късмет върху заровете си преди последното хвърляне. Дано да й се паднат царици. Камъкът наистина ще да е един от най-важните предмети в цялата вселена. Защо й е иначе на богинята да отделя чак толкова голямо внимание на Лунното момче?
Лунното момче го погледна удивено. Също и аз. Старецът отметна глава назад и се смя, докато му потекоха сълзи.
— Странно създание е Лунното момче, нали? — възкликна той. — Мило мое момче, от една страна, ти си въплъщение на красотата, безотговорността и несдържаната похотливост. От друга, в тялото ти няма да се открие дори и костица, която да не е изпълнена с доброта. Невъзможно е да не си плод на нечие изкуство, защото такова съчетание от излишества и невинност в природата не се среща. Едва ли си могъл да усъвършенстваш така умението да съгрешаваш, без в същото време да си слагаш грях на душата, ако не си го практикувал и преди. Когато заедно с Вола те видяхме застанал пред Огледалото на миналите превъплъщения, не можахме да не се удивим. Наистина бе трудно човек да си представи такова странно редуване. Премина последователно през всички възможни превъплъщения на злото, низостта и извратеността, преди да се превърнеш в най-безцеремонната и изкусителна уличница, въртяла някога задника си из страниците на историята.
Господарят Ли си избърса очите и ми смигна.
— Хайде, Воле, не ми казвай, че не си се сетил за кого ми е думата. Аз си мисля, че няма момче в Китай, което да не е запаметило наизуст най-деликатните пасажи от нейната биография.
Сетих се, че бях видял Лунното момче облечено като момиче. И че той всъщност някога е бил момиче. Поруменях от неудобство. Невероятната му красота изведнъж намери обяснение. Сетих се, разбира се, и коя бе невероятно прелъстителната дама от огледалото.
— Златният лотос — потвърди удовлетворено Господарят Ли.
— Лунното момче някога се е разхождало по земята в облика на най-прелъстителната човекоядка в историята. Заради своята безнравственост била призована на Небесата, където се наложила като най-забележителната покровителка на проститутките. Предполагам, че богинята Ну Куа е започнала да размишлява за възможните съчетание на чи и ши още когато е видяла какъв ефект произвеждат сред младите богове разходките на Златния лотос по бисерната пътека. Затова именно Златният лотос била отстранена от длъжността си и добила нова форма. Сещаш ли се?