Сетих се, че бях видял как образът на Лунното момче в огледалото едновременно се изменя и въпреки това си остава същият. Сетих се как красотата му се появи втъкана в ярки цветове. Сетих се как протяга ръце към слънцето, също като…
— Също като цвете — каза тихо Господарят Ли. — Като прекрасното цвете на име Пурпурната перла, положено на пътя на един нащърбен камък. Сетне камъкът донесъл роса и дъждовни капки, с които да отмие злото от прекрасното цвете. То пък се влюбило в камъка и се заклело да му върне дълга си, като изплаче всички сълзи от тялото си. На едно цвете може да му се наложи да изчака столетия или дори хилядолетия, за да се прероди, но пък нали най-сетне основната добродетел на камъка е търпението?
Лунното момче все още продължаваше да го гледа с очи, изпълнени с почуда. Господарят Ли взе в ръце камъка, все още притискайки трите му части, и го постави в ръцете на Лунното момче. Сетне извади наново меха си с вино и се изправи.
— Това, което ще ти река, може да ти се стори глупаво, но все пак ме послушай — каза. — Стисни с все сили камъка, Лунно момче. Затвори очи. Опитай си да си представиш, че се намираш на безводно място в близост до Реката на духовете, измъчван от обгарящата горещина, и очакваш един предан камък да ти донесе капки утринна роса от Небесата.
Лунното момче затвори очи и стисна камъка. Господарят Ли изчака малко, след което поръси главата на Лунното момче с няколко капки от божествения нектар. Това, което сетне се случи, съвсем не бе смешно. Лунното момче започна цялото да трепери, притиснало камъка върху гърдите си. Устните му започнаха да издават звук с неописуема красота, който после се превърна в слова.
— Любов… любов моя… искам да плача, но нямам сълзи… дори и като дете не можех да плача… как можеш да лееш сълзи за един камък? Любов, любов моя… искам да плача, но не мога…
Господарят Ли ми даде знак да го последвам.
— Ще те оставим за известно време сам — каза той тихо. — Обещанието на едно цвете да лее сълзи е прекалено сериозна работа, за да се намесват в нея богове или хора и да се опитват да повлияят върху неговото решение.
Отдалечихме се. Отидохме до оттатъшната страна на левия рог на Дракона, Господарят Ли намери плоска скала, седна върху нея и впери поглед в долината. Из нея бяха започнали да шетат селяни с боязлив вид. Доколкото обаче успях да видя, щетите от земетресението бяха съвсем незначителни, бяха пострадали само няколко покрива и хамбара. Меки сенки бяха започнали да закриват долината, а птичките довършваха последните си песни.
— Воле, ако питаш мен, княз Лю Пао би трябвало да бъде обявен за герой — каза Господарят замислено. — По-добра ще е тази версия, макар че може да създаде някои проблеми на наследниците му. На абата ще кажем, че князът е намерил гибелта си в последната си и победоносна битка със силите на злото и че неговият отвратителен прародител никога повече няма да представлява заплаха за Долината на скръбта.
— Да, учителю — съгласих се.
— Селяните ще поискат да издигнат храм в негова чест, но ние ще им кажем, че и един параклис ще свърши работа.
Господарят Ли бе позволил на своя ентусиазъм да започне да набира скорост.
— Хайде, нека да са два параклиса! — рече въодушевено. — Ще кажем, че е изразил желание тялото му да бъде разрязано по дължина и всяка една от двете половинки да бъде погребана в една от двете унищожени части от Княжеската пътека, за да служи за тор на растенията.
— Да, учителю — казах.
— След време ще стане известен като Свещените две княжески половинки на Долината на скръбта. Ще започнат да говорят, че едната половинка наблюдава добрите дела на хората, а другата — лошите. Много би ми било любопитно да узная какво поверие би се появило, ако някой подхвърли, че при настъпването на опасност двете половинки повторно ще се съединят. Както и да е, дано да е оцеляла пещерата на Вълка, защото селските момчета ще има с какво да запълват там времето си.
— Да, учителю — отговорих.
— Ще кажем, че последното му желание е било да лежи в гробовете си и да се радва на невинния смях на дечицата, на нежното блеене на малките агънца, на…
— Не съм съгласен с това, учителю — казах.