— Всъщност си прав — каза Господарят Ли. — Селяните се интересуват повече от по-други работи. Там ти имаш думата.
— Добре, учителю. Ще съобщим, че последните му думи са били указания до неговите наследници да възстановят щетите от земетресението и да дадат пари на манастира за един нов покрив.
— Умно момче — каза Господарят Ли.
— И да стегнат насипа там, където се пресичат пътеките за манастира, селото и имението. Достатъчен е само един по-пороен дъжд и всичките пъпеши ще отплават към Суджоу.
— И какво още?
— Нищо повече — отсякох. — Ако я караме така, селяните ще поискат от наследниците на княза да им закърпят сандалите и да изпразнят нощните им гърнета.
Известно време помълчахме. Бръчките по лицето на Господаря Ли изглеждаха по-древни от пукнатините по склоновете на хълмовете. Като че ли бе започнала да го обхваща меланхолия.
— Знаеш ли, че князът май бе прав поне в едно? — продума той. — Аз май съм последният привърженик на старомодните подходи към проблемите. Възможно е да не съм съвсем прав. Ако оставим настрана неоконфуцианството, в съвременните подходи има доста разумни неща. Надявам се все пак да си водил бележки за нашите премеждия, за да остане и някакъв запис за старовремския подход към света. Този подход може да бъде не само забавен, но и много красив. Знай освен това, че хората с житейски път като моя много рядко са умирали от скука.
— Да, учителю.
Господарят Ли ме погледна сериозно и кимна. Изправихме се и тръгнахме обратно. Това, което след миг видяхме, не ме свари съвсем неподготвен, но все пак го почувствах като удар в стомаха и очите ми се просълзиха.
Лунното момче във всичко бе проявявало старание. Бе го проявило и този път. Бе почистило внимателно ножа на Господаря Ли и бе направило нещо като малка язовирна стена от пръст, за да може кръвта от прерязаната му китка да запълни пространството около камъка и над него без да замърсява излишно околната трева. Лунното момче бе положило ръката на Утринната скръб върху своята, поставена върху камъка. Господарят Ли внимателно отмести ръцете им и го взе. Изми го с вино, избърса го с дрехата си и го изложи на светлината.
— Погледни каква красота, Воле — прошепна.
Някога един камък бе отмил злото от едно цвете. Сетне пък то бе сдържало сълзите си, за да има с какво да отмие недостатъка на камъка. Върху него вече не бяха останали следи нито от пукнатините, нито от златото. Камъкът сега бе здрав и цял и радваше окото.
Господарят Ли извърна лице към Небесата и пое с все сили въздух. Закрих си очите с ръце, но въпреки това орловият грач, който изригна от устата на стария човек, насмалко не пукна тъпанчетата ми. Звуците, отправени към розовите облаци, дълго време кънтяха между хълмовете.
След това коленичи, а аз последвах примера му.
— Ли Као е — рече простичко. — Моля да ми бъде разрешено да се обърна към богинята Ну Куа.
Продължихме мълчаливо да стоим в това положение, докато небето се изпълни с облаци. Може и да си въобразявам, но след миг почувствах майчина ласка, покриваща сякаш целия свят.
— Богиньо — започна учтиво Ли Као, — прости ми, че те занимавам с такива дреболии, но съм дал обет. Как да ти кажа, днешната покровителка на проститутките хич не си тежи на мястото, та курвите от цял Китай ме помолиха да поискам от теб да назначиш на тази служба някой, дето си отбира от работата. Тъй като великата Златен лотос не беше налице, спряха се на императрица By.
Въздухът започна да се изпълва със серни изпарения и се чу гръм.
— Е добре де, добре де — побърза да се поправи Господарят Ли. — Права си, може би не трябва да се позволява точно на такава жена да си развява байрака. Упълномощиха ме обаче да предложа и друг човек. Най-смирено те моля да разгледаш кандидатурата на Ту Ван, съпруга на покойния Смеещ се княз. Вярно е, че тя направи опит да убие прислужницата си, но не съм познавал истински благородна дама, която от време на време да не е изпитвала подобно желание. Доколкото ми е известно, нямала е отношение към убийствата и изтезанията, извършвани от мъжа й. А що се отнася до професионалната й пригодност, мога твърдо да ти заявя, че е била безнравствена, похотлива, развратна, прелъстителна, алчна и със сърце от най-чист гранит. Била е умна и не е понасяла празните приказки, така че няма как да не се изяви като първокласна администраторка. Трудно бих могъл да си представя по-компетентна представителка на проституките от нея. Освен това, рече ли да знае много, достатъчно ще бъде да й изпратиш студена напитка с много лед, за да започне да кротува. Ще бъде ли нагло от моя страна да помоля да дадеш знак, че си съгласна да удовлетвориш молбата ми?