Един княз има право на чудатости и селяните засели наистина много, много кратуни, макар и да се чудели откъде господарят ще намери достатъчно свине, които да ги изядат. Оказало се, че не му трябвали за храна на свинете. Изсушените семена на кратуната имат свойството да горят дълго време с блестяща бяла светлина, а князът вече бил докарал специалисти, които открили значителни залежи от сол под блатото в западната част на долината. С помощта на фенери, в които светели запалените семена от кратуните, князът създал първата в света солна мина, работеща двадесет и четири часа в денонощието.
Селяните били приковани с вериги към огромни хоризонтално разположени колела. Надзирателите ги удряли с камшици, за да се движат в кръг и да вкарат по този начин в меката почва сонда, проникнала на хиляда стъпки дълбочина. Сетне, с помощта на бамбукови тръби и лебедки, солният разтвор бил извличан и прехвърлян по тръбопровод, пресичащ долината, в другия й край. От пукнатините в земята се просмуквал газ без всякакъв мирис, който лесно се възпламенявал. Разтворът се изливал върху разгорещени метални плочи, а после извлечената сол се изпращала на пазара. Камшиците денонощно плющяли върху гърбовете на селяните, които наблюдавали как князът се разхожда из мината в копринена носилка и дружески маха на всички.
Солта свършила, но князът междувременно открил неголям, но богат на метал, залеж от желязна руда. Окованите селяни били задължени да копаят безкрайни тунели, докато селянките останали привързани към колелата. Този път те били използвани за подаването на желязна руда в пещите и не след дълго металургичният завод на Лю Шен станал най-голямата забележителност в империята. Тогава именно се сдобил с прозвището Смеещият се княз. Чувството му за хумор насмалко щяло да го убие, защото се кискал почти до смърт, когато наблюдавал комичните движения на жените, привързани към колелата. Веригите им понякога се нажежавали до червено и за известно време „Танцът на селянките на княз Лю“ станал най-модното зрелище в двореца.
Смеещият се княз отново заложил на научния си талант и изобретил химически процес, при който обработеното с киселини желязо изгубило своята крехкост. Фабриката за киселини била разположена върху един от източните хълмове. Когато отпадъчната течност започнала да се стича към долината, подобно на димяща пътека, мъдреци и учени наблюдавали какво ще се получи в момента на допира й с водите на блатото. Те веднага придобили светложълт цвят. През деня от повърхността им излизали изпарения и мехури, а нощно време сияели със странна виолетова светлина. Рибите и жабите измрели и изпълнените им с ужас очи дълго време се взирали в черните облаци, изпускани от металургичния завод. Междувременно всички околни дървета изсъхнали и птичите песни секнали. Смеещият се княз измислил няколко прекрасни шеги, свързани с новите миризми. Някои се опитали да протестират, но протестите им секнали, когато князът разтворил счетоводните книги. Печалбите били огромни.
Сетне се случило нещо, което никой така и не успял да разбере. Лю Шен внезапно изгубил интерес към правенето на пари и се завърнал към първата си любов — науката. Обявил, че ще извърши революция в медицината.
— Ще махна булото на невежеството, което покрива лечителството и ще разкрия истинската природа на нервите и тъканите! — заявил той.
Събраните мъдреци и учени били ужасени, когато князът им обяснил естеството на някои от замислените опити. Протестите обаче секнали, след като им обявил, че ще му трябват много поданици. „Много, много поданици!“ — казал, и започнал да пее и танцува. — „Много, много, много поданици!“ Мъдреците и учените започнали да танцуват заедно с него.
Близо до имението му имало пещера, която превърнал в Център за медицински изследвания. Мъдреците, които, отивали там да наблюдават опитите, или ги възхвалявали и сетне излизали да повръщат, или протестирали и се превръщали в обекти на следващите опити. Никой не поставил под въпрос медицинските способности на княза. Той очевидно бил най-вещият човек в света, когато ставало дума да се изяснява как човешкото тяло понася разтяганията, нарязванията, изгарянията и обливането с киселини. Никога дотогава човешкият организъм не бил така старателно изследван. Хората с вкус към подобни развлечения никога не остават самотни. Смеещият се княз събрал около себе си съмишленици. Нарекъл ги Веселите монаси, облякъл ги в шутовски дрехи и танцувал, и се смеел заедно с тях на лунната светлина. Понякога прекосявали долината в компанията на рота войници, за да съберат селяни за следващите опити.