Смеещият се княз бил безнадеждно полудял. По някои слухове неговият височайш брат най-сетне съобразил, че трябва да му изпрати жълт шал — императорска заповед да извърши самоубийство. Други хора твърдят, че това не било истина. Така или иначе, принцът заболял тежко. Изпаднал в делириум и непрестанно крещял и бълвал ругатни. В редките мигове на покой се подавал през прозореца, оглеждал опустошената долина и произнасял клетви, че някой ден ще излезе от гроба, за да довърши започнатото.
Най-сетне умрял и бил погребан.
— Значи, след цели седемстотин и петдесет години в Долината на скръбта отново са видени Веселите монаси в шутовски дрехи — завърши Господарят Ли. — Разногледият брат е бил убит и изглежда, че поне част от долината е била опустошена по начин, достоен за Смеещия се княз.
— Уф! — въздъхнах тежко.
— Уф, я, макар че в подобни случаи романтичната загадачност почти винаги се превръща в най-скучна проза — рече тъжно Господарят Ли. — Нека видим какво ще ни разкаже тялото на Разногледия брат.
Манастирът бе много древен и твърде голям за една малка долина. Абатът, подредил монасите си като почетна рота, очевидно бе разочарован, когато Господарят Ли отклони поканата да огледа обителта. Отклони и предложението да направи оглед на местопрестъплението. Заяви, че не би било мъдро да се заеме с аутопсия със съзнание, замъглено от предубеждения и след малко се спуснахме по дълго подземно стълбище, водещо към най-дълбокото подземие на манастира.
Навсякъде бяха запалени фенери. Помещението бе твърде силно осветено, а сенките — твърде плътни. От играта на светлини и сенки човек можеше да се замае. Когато видях тялото, положено върху огромна буца лед, дъхът ми спря. Никога през живота си не бях виждал такова изражение на ужас, изписано върху човешко лице. Изпъкналите очи и широко зиналата уста навеждаха на мисълта, че клетникът е съзрял най-страшните сцени на Ада.
Господарят Ли отбеляза, че изражението е действително интересно, но че може да се получи и от въздействието на три или четири лекарства, нито едно от които обаче не се произвежда в Китай. Запретна ръкави и отвори сандъчето си. Инструментите в него проблеснаха като ледени шушулки в хладното помещение. Абатът придоби вида на човек, готов всеки миг да припадне, а четиримата му помощници не изглеждаха по-добре. Самият аз никога не мога да свикна с такива гледки и ми бе необходимо усилие на волята, за да продължа да наблюдавам това, с което се зае Ли Као. Времето течеше изключително бавно. След десетина минути Господарят Ли се изправи и убийственото изражение на лицето му не бе резултат от играта на светлините.
— Нищо и половина — промълви той.
Надвеси се отново над трупа и инструментите повторно заиграха в ръцете му.
— Няма изпражнения от як, няма вулканическа пепел, няма и плитки на монахини, няма и цзао цзао — промърмори. — Труп като труп.
Зае се отново с работа и върху леда започнаха да се появяват части от тялото на Разногледия брат.
— Нашият покойник неотдавна е бил в голям град — рече уверено Господарят Ли. — Смъртта е настъпила не повече от четири часа след завръщането му.
Абатът нервно се размърда, сякаш се боеше от магии.
— Разногледият брат бе в Чанян — прошепна. — Умря няколко часа след завръщането си.
— Освен това не се е престаравал в изпълнението на монашеския си обет — отбеляза Господарят Ли. — Бих искал да зная как е могъл да си позволи да яде хилядагодишни яйца.
— Нито един монах не може да си позволи такова нещо — отсече строго абатът.
— Този си го е позволил. Изял е поне три.
— Та възможно ли е да има хилядагодишни яйца? — попитах с недоверие.
— Лъжа и измама, Воле — отвърна раздразнено Господарят Ли. — Това са обикновени пачи яйца, обработени с негасена вар. Варта се просмуква през черупката и бавно изпича яйцето. След като обработката по този начин продължи осем или десет седмици, яйцата се обявяват за хилядагодишни и се продават на фантастични цени на някои наивни новобогаташи. Иначе наистина са вкусни. В някои варварски страни отглеждат един плод, който има същия вкус. Нарича се авокадо — след това Ли Као постави нещо гнусно в една кофа на пода. — Запекът е същински дар божи за човек, занимаващ се с аутопсия. Абате, няма да е зле да узнаете, че в Чанян освен яйцата — наистина могат да се намерят само в голям град — Разногледият брат си е хапнал и други работи. Например супа от шарани и миди, омар в бобен сос, задушени патешки крачета, гарнирани с черни гъби, прасенце-сукалче с чесън, колбаси, захаросани плодове и медени питки. По моя преценка последната му вечеря ще да е струвала поне три сребърни монети.