Абатът се сепна.
— Проверете счетоводните книги! — изкрещя на монасите. — Вижте дали не липсват някои от кандилата и свещниците! Проучете дали скоро е имало обири по пътищата!
— Щом ще проверяват, нека някой изясни дали в последно време Разногледият брат е поръчвал необичайно големи количества туш за библиотеката. От онова, което наричат „Ресниците на Буда“. Да проверят и дали е поръчвал пергамент от типа „Жълт император“.
Монасите се втурнаха нагоре по стълбището, а абатът избърса потта от челото си с расото. Господарят Ли показа друг зловещ предмет.
— Воле, би трябвало да напреднеш повече в медицинската наука. Това тук е далакът. Не е в особено добро състояние. Вършел е работа, но не е бил съвсем надежден. Това е достойно за съжаление, тъй като в него се крие добронамереността.
Отряза още нещо, неприятно за гледане.
— Същото може да се каже и за сърцето, където се съдържа порядъчността, за белия дроб, в който се намира чувството за справедливост, и за бъбреците, които са хранилището на мъдростта. Единственият орган в действително добро състояние на Разногледия брат е бил неговият черен дроб, седалище на любовта. Предполагам, че покойният библиотекар е изпитвал силен душевен смут. Не е лесно да преливаш от любов, когато не ти достигат мъдрост, порядъчност и чувство за справедливост.
— Разногледият брат действително бе такъв — въздъхна абатът. — Имаше славата на специалист при изповядването на долни престъпления.
Затворих плътно очи, макар и с риска да ме сметнат за невъзпитан. Чу се звукът на работещ трион. Когато ги отворих отново, Господарят Ли вече бе махнал горната част на черепа и изваждаше съдържанието му.
— Знаеш ли — започна мимоходом, — в младостта ми веднъж ми се случи да посетя двора на Мунча Хан. Току-що бе разгромил поредната вражеска армия и отбелязваше това с пиршество. Бе го организирал непосредствено на бойното поле. Слугите нахвърляха скъпи тъкани върху труповете, за да има къде да седнем. Мунча бе наредил да извадят неговото прословуто дърво — така и не успях да науча какво точно трябваше да символизира, — в което бяха скрити двама души с помпи. Дървото бе направено от масивно сребро, с листа, украсени със скъпоценни камъни, а в основата му имаше четири сребърни лъва, зинали над четири сребърни съда. По даден знак от устите им започна да шурти кобилешко мляко. Над тях пък имаше четири сребърни змии и от устите на две от тях потече кумис, което е също кобилешко мляко, само че ферментирало, и от него може да ти се пръсне главата. От устите на другите две потече ферментирала медовина. Когато всички се напихме, готвачите поднесоха главното блюдо. Оказа се, че това са мозъците на избитите врагове. Бяха изключително вкусни. Накарах един от готвачите да ми опише начина на приготовление, защото човек не знае кога може да му потрябва една хубава рецепта. Оказа се изключително просто. Отрязваш някому главата, изваждаш мозъка и го накисваш в солена вода. Сетне го натриваш с чесън, запържваш го за малко, обвиваш го в листа от зеле и го задушаваш за около две минути с лук, джинджифил и малко сос от ряпа.
Господарят Ли повдигна мозъка към светлината.
— Този обаче нямаше да свърши работа — отбеляза. — Собственикът му е бил болен от туберкулоза, макар и в ранен стадий. Предполагам, че Разногледият брат понякога е страдал от леко главоболие — остави мозъка върху леда и се обърна към абата. — Няма следи от отрова. Няма следи и от насилие. Нито пък от екзотични заболявания. Накратко, няма доказателства за убийство. Разногледият брат е умрял от сърдечен удар. Старецът се загледа замислено в остатъците от трупа.
— Би могло и наистина да е убийство, ако някой умишлено го е уплашил до смърт, обаче би било изключително трудно това да се докаже. Абате, когато заловим крадците на ръкописа би било по-лесно да ги съдиш за щети и загуби, отколкото за убийство. В противен случай би ни се наложило да доказваме как точно е бил убит, а едно уреждане на проблема извън съда от всяко положение би било за предпочитане. Какво ще речеш, ако за компенсация ги накараш да оправят покрива на манастира? Не съм виждал и няма да видя манастир, който да не събира пари за ремонта на покрива си.
Абатът прие с въодушевление тази идея. Господарят Ли изми ръцете си и се отправихме нагоре по стълбището. Абатът му обясни, че в миналото манастирът бил използван като крепост за отблъскване на разбойнически армии и именно поради тази причина долните етажи на сградата били иззидани от огромни каменни блокове, а на прозорците били поставени масивни метални решетки.