Преминахме през храсталаците и изведнъж застинахме.
— Да се превърна в каменна маймуна, ако трябва да повярвам на очите си — рече тихо Господарят Ли.
Смъртта бе докоснала Княжеската пътека с леден пръст. Върху площ, широка около тридесет стъпки и дълга пет пъти повече, не можахме да съзрем нито едно живо същество. Дърветата бяха изсъхнали и мъртви, без следа от мъзга, както успях да установя, след като отчупих един клон. Цветята бяха увехнали. Храстите, сякаш бяха изгорени със солна киселина. Дори и тревата не бе оцеляла и се бе превърнала в кафява пепел под краката ни. Приличаше на гробище, каквото човек можеше да види само в кошмарите си. При това линията между живота и смъртта бе отбелязана сякаш с нож. Само на педя от мъртвите растения цъфтяха прекрасни цветя, пищна зеленина докосваше кафявото мъртвило и птича песен се разнасяше само на стъпка от мястото, където не бе оцеляло дори и едно насекомо.
Господарят Ли отметна глава и се засмя, но смехът му не бе весел.
— Невероятно! — промълви той. — Абате, с Вола ще занесем образци от почвата и мъртвата растителност в Чанян, където ще им направим анализ. Няма смисъл да гадая какво се е случило, преди да разберем какво точно е предизвикало опустошението. Не се тревожи. Работата ми се вижда доста ясна и доста лесна за обяснение, и се надявам, че до една или две седмици ще съм приключил със случая.
Неговата самоувереност донякъде успокои абата, който ни посочи един покрив на отсрещния хълм.
— Княз Лю Пао се е завърнал и има желание да се срещне с вас — каза той. — Не бихте ли могли да се отбиете първо при него? Селяните…
Не довърши мисълта си.
— Селяните искат князът и гостът от големия град да огледат гроба на Смеещия се княз и да проверят дали този негодник е още в ковчега си, нали така? — прекъсна го Господарят Ли.
Абатът кимна утвърдително.
— За нас ще бъде чест да навестим както живия, така и мъртвия княз — каза Господарят Ли. — Предполагам, че и без това сте много зает, така че ако ни посочите пътя, ще се отбием първо до княза, след което ще продължим за Чанян.
Абатът очевидно почувства облекчение, че няма да му се налага да посещава гроба на Смеещия се княз. Обясни ни откъде да минем, след което се оттегли с поклони и промърмори нещо, което ми прозвуча като „четиридесет и две гърнета с риба“. Събрах образци от растенията и почвата и сетне заедно с Ли Као се отправихме към дома на благородника. Надявах се, че нервите му са здрави. На дневна светлина е лесно да проявяваш снизходителност към суеверията, но когато настъпи часът на бухалите, нещата стават различни. Воят на вятъра наподобява шепота на призраци, лунната светлина ражда сенките на луди монаси, танцуващи върху тревата, а в къщата се чуват пукот и пращене, наподобяващи стъпките на отдавна умрял безумен княз, изкачващ се по стълбището. Отгоре на това спалнята на княз Лю Пао бе разположена едва ли не върху гроба на побъркания му прароднина.
Глава 4
Имението бе голямо, както можеше и да се очаква, след като се знаеше, че дълго време бе служило за резиденция на рода на владетелите на долината. Твърде малка част от него обаче продължаваше да се използва, бръшлянът и храсталаците бяха покрили някогашните градини и навсякъде се виждаше разруха. Не изключвам тогава подсъзнателно да съм очаквал да съзра в него декор на ужасяваща история, но страховете ми се разсеяха още в мига, когато прекрачихме прага на все още обитаваната и поддържана част от дома. Дворът, украсен с декоративни камъни и обсипан с чакъл, бе засаден със срещащи се в долината растения. Преградата, предпазваща къщата от духове, бе красива проста плоча от червен камък върху поставка от сандалово дърво. Влязохме във вътрешния двор и веднага се оказахме сред феерия от ярки и весели цветове. Бяхме обградени от красиви цветя и приветствани от шумни пъстри папагали. Към вътрешния дом водеше дълга, покрита с лоза, пътека, а в началото й бяха поставени широки селски шапки за гостите, алергични към птичите изпражнения.
От разположението на помещенията реших, че гостната някога е била използвана за кухня. Не се появиха никакви раболепни лакеи и вратата бе отворена. Влязохме в преддверието и видяхме, че в него няма никакви огромни семейни паметни плочи, възхваляващи величието и потеклото на рода. Върху стената имаше един-единствен неголям текст. Господарят Ли, който бе изразил одобрението си на обстановката, остана много доволен от него. Обясни ми, че написаното е класическо есе на един от великите мъдреци на древността, Чан Чи Джу, представляващо един от четирите стълба, на които се крепи цивилизацията. Образованието ми не бе дотам напреднало, че да бъда в състояние да разпозная един стълб на цивилизацията, но тъй като текстът бе изписан със съвременни йероглифи, прочетох го с интерес.