Зад портата има пътека и тя трябва да се вие. В края на пътеката има външен параван и той трябва да е малък. Зад паравана има тераса и тя трябва да е равна. На терасата има цветя и те трябва да са ярки. Зад терасата има стена и тя трябва да е ниска. До стената има бор и той трябва да е стар. В подножието на бора има скали и те трябва да са с необикновена форма. До скалите има беседка и тя трябва да е скромна. Отвъд беседката има бамбукови храсти и те трябва да са нарядко засадени. Зад бамбука има дом и той трябва да е на завет. Встрани от дома трябва да има път и той трябва да е разклонен. Там, където се срещат няколко разклонения, трябва да има мост и той трябва да е труден за преминаване. В края на моста има дървета и те трябва да са високи. В сянката на дърветата има трева и тя трябва да е зелена. Над тревната площ има канавка и тя трябва да е тясна. В канавката тече ручей и той трябва да бълбука. Над ручея има хълм и той трябва да е назъбен. Отвъд хълма има равнина и тя трябва да е квадратна. В ъгъла на равнината има зеленчукова градина и тя трябва да е голяма. В градината има щъркел и той трябва да танцува. Щъркелът известява, че е пристигнал гостенин и той не трябва да се държи просташки. Когато гостенинът пристигне, му предлагат вино и той не трябва да се отказва от него. От виното гостенинът трябва да се напие, а пияният гостенин не бива да иска да се прибере у дома.
— Май бих искал да видя и останалите три стълба — рекох аз. — Този ми хареса.
— И до тях ще стигнем — обеща Господарят Ли. Отведе ме към жилищните помещения. Бяха обзаведени с прости и удобни мебели. От една стая се появи нашият домакин.
Дали някой друг освен мен е в състояние да сбърка принц с четка от пера за чистене на прах? Поне такова беше първото ми впечатление. Домакинът на дома бе дребен и мършав, но тънката му шия крепеше голяма глава, от която във всички посоки стърчаха коси, достатъчни, за да запълнят два дюшека. Сетих се, че князът се славеше като голям художник, когато видях петната от боя върху носа и брадичката му. От джобовете му стърчаха четки, а чашката, в която ги държеше, бе закачена с конец на шията му.
— Фамилното ми име е Лю, а собственото ми име е Пао и имам честта да посрещна прославения Господар Ли — каза князът и несръчно се поклони. След това отправи дружелюбен поглед към мен. — Ръцете ти са като пънове, краката ти — като дървета, и нямаш врат. Ти ще да си Вол Номер Десет. Приятно ми е да се запозная с теб.
Рядко съм срещал хора, които да ми допаднат толкова много от пръв поглед. В неговата компания се почувствах съвършено свободно и само след няколко минути забравих, че е княз и че един негов далечен прадядо някога е бил император на Китай. Устроихме се удобно на една тераса, откъдето се разкриваше чудесна гледка към долината и се заслушахме, в писуканията на лалугерите, докато пиехме чай.
— Чувам, че моят гнусен предшественик започнал отново да танцува на лунна светлина в компанията на лудите си монаси — рече князът. — Подобни слухове е имало и преди, но този път, както разбрах, наистина е станало убийство. Отидох да огледам и опустошенията на Княжеската пътека. Видях ги, но не повярвах на очите си.
— И аз нямаше да повярвам, ако не бях убеден, че може да се открие едно разумно обяснение — рече Господарят Ли. — Що се отнася до убийството, мога да кажа само това, че някой е влязъл с взлом в библиотеката и е откраднал един ръкопис. Разногледият брат е станал жертва на сърдечен удар. Възможно е някой да го е уплашил до смърт, но умисълът би следвало да се докаже. Вие виждал ли сте откраднатия ръкопис?
Князът поклати отрицателно глава.
— Това е част от него — Господарят Ли му подаде парчето пергамент. Очите на домакина се ококориха и цели пет секунди приличаха на чинии за супа.
— Велики Буда! — прошепна той. — Авторът на това нещо заслужава да бъде боготворен. Защо обаче му е трябвало да изтъква така очебийно, че произведението му е фалшификат?
— Може би никога няма да научим отговора на този въпрос — отвърна замислено Господарят Ли. — Иначе обяснението изглежда просто. Разногледият брат е попаднал на фалшив ръкопис на Су Ма Чиен, докато се е ровел из древните архиви. По всяка вероятност е без значение дали е разбрал, че държи в ръцете си фалшификат. Историците биха заплатили цяло малко състояние за автентичен документ. Вярно е обаче и това, че същата сума би бил готов да даде и някой колекционер на фалшификати.