Абатът сведе молитвите и церемониите до необходимия минимум и за мое удоволствие в последните най-добре се прояви брат Шан. Макар и да отсъстваше от самото празненство, бе навързал на опашките на манастирските гълъби малки бамбукови флейти и сетне бе пуснал птиците да летят над селото, така че с наслада изслушахме мелодията на една неприлична песен — „Нощното гърне на Чу Чан“. Абатът смутолеви набързо, че ще накаже безбожника, но заканата му не прозвуча сериозно.
Настъпи часът на танците, което означаваше, че скоро ще настъпи и часът на побоищата. Изпитах известно разочарование, защото тъкмо тогава Господарят Ли реши да се измъкне от празненството и да се поразходи по хълмовете на лунна светлина. Краката му го отведоха до опустошения участък от Княжеската пътека и той застана мълчаливо с лице към него, поставил ръце зад гърба си.
— Воле — продума най-сетне, — ще ми кажеш ли какво не беше наред в обяснението, което дадох на княз Лю Пао?
— Не те разбрах, учителю.
— Опитах се да го успокоя. Не мога обаче да успокоя самия себе си — отвърна тъжно старият мъдрец. — Напълно е ясно само това, че разбойници, облечени в шутовски дрехи, са откраднали един ръкопис и са уплашили един монах до смърт. Всичко останало обаче е пълна бъркотия. Разнася се странен примамващ звук тъкмо в момента, когато разбойниците си плюят на петите. Някакво тайнствено вещество унищожава дърветата и останалата растителност тъкмо там, където те са стъпили. Ако наистина по някаква случайност се е срутил стар тунел и от него са изтекли древни киселини, както подхвърлих на княза, то това ще е от онези случайности, от които се раждат религии, монаси и молитви. Ако пък не е било случайност, защо им е трябвало на мошениците да си сторват толкова голям труд и да прибягват до специални ефекти, само за да откраднат някакъв ръкопис? В такава обстановка биха могли да отнесат императорската хазна или дори да откраднат гащите на самия император от тялото му. Момчето ми, цялата тази история наистина изглежда напълно безсмислена.
Не казах нищо, разбира се, но с удоволствие наблюдавах как старецът се наслаждава на собственото си объркване. Бе се опасявал, че ще трябва да се занимава с някаква банална кражба, а се оказа изправен пред загадка, с която трудно щяха да се справят и съдиите на Ада. Избърса с длан един плосък камък и седна върху него. Видяхме как в гората непосредствено под нас се движи върволица от светлинки. И малките момиченца имат майчин инстинкт и приемат много сериозно празника на гладните призраци. Сега обикаляха гората с малки фенерчета, направени от кандила, около които бяха обвити лотосови и пелинови листа. Почувствах как призраците около нас се раздвижват и се насочват към сладките детски гласчета. Не сте сами, пееха момиченцата, не сме ви забравили. Ние ви разбираме и ви обичаме и нашият живот е само пламъче от вашия.
Избърсах очите си. Луната осветяваше левия рог на дракона и древното имение на рода Лю. Помислих си защо ли Смеещият се княз е изпитвал удоволствие от изтезанието и умъртвяването на малки момиченца като тези. Господарят Ли очевидно мислеше същото.
— Имам една хипотеза за лудостта на покойния княз — рече той. — Воле, коя професия според тебе може най-лесно да те доведе до безумие?
— Императорската — отвърнах без да се замислям. Господарят Ли се засмя.
— Не мога да ти възразя. Имах предвид все пак някое по-плебейско занимание.
Почесах се по носа.
— Производството на филц? — попитах наслуки.
— Точно така — отвърна Господарят Ли. — Филцът се стяга чрез потапяне в живак. Хората, които работят с филц, шапкарите в частност, практически плуват в живак. Сигурен съм, че и Смеещият се княз го е поемал.