С тази дреха можеха да се изхранят един милион души за една година. Бе направена от безценни квадратни нефритови плочки, плътно съшити една за друга с тънка златна нишка. Плочките, обвиващи мумията, бяха поне две хиляди. Господарят Ли обаче не се интересуваше от нефрит. Интересуваше се от камъни и от устата му изригна нова поредица от проклятия, когато не откри никакъв камък.
На лицевата част на саркофага имаше надпис с древни йероглифи, които княз Лю Пао има добрината да ми прочете. Бяха стихове, очевидно написани от скърбящия съпруг.
„Вече не чувам шумоленето на копринената й роба.
На мраморния под се трупа прах.
Пустата й стая е хладна и безмълвна.
Праговете са посипани с изсъхнали листа.
Как да открия мир за страдащото си сърце?“
Стиховете ми се видяха искрени. Князът замислено поклати глава.
— Моят предшественик е бил странен човек — рече той. — Съчинил е това, а сетне е излязъл заедно със своите танцуващи монаси, за да лови деца от селото и да ги изтезава.
Господарят Ли ми даде знак да се заема с другия саркофаг и подхванах капака му. Очите ни щяха да изскочат от удивление. Отместих капака докрай и се отпуснах тежко на пода. Чуваше се само съсъкът на факлите.
Ковчегът бе празен. Княз Лю Пао седна до мен и реших, че и двамата си представяме едновременно как една мумия, облечена в нефритени плочки, се измъква от ковчега, за да се присъедини към танцуващите монаси. Усетихме, че господарят Ли ни гледа.
— Дявол да го вземе! — изръмжа той. — Престанете да ловите мухи със зиналите си усти и се опитайте да използвате главите си!
Беше седнал на ръба на ковчега и оглеждаше златната стая. Изглеждаше вбесен.
— Воле, какво се случи с факела ти, след като проби отвор през желязото и тухлите? — обърна се той към мен.
— Ами… нищо не му се случи.
— Точно така. Нищо не му се случи. Пламъкът не скочи към отвора, защото в гробницата имаше свеж въздух. Това означава, че тя има поне още един вход и че някой скоро го е използвал. Закъсняхме. Гробницата вече е навестявана от крадци и май ще трябва да поразмислим дали наистина са били крадци.
Не можах да схвана веднага насоката на мислите му, но князът изведнъж го погледна с любопитство.
— Не са взели златото и скъпоценностите — каза той. — Не са взели дори и погребалната дреха на Ту Ван — добави с почуда.
— И какво смяташ, че са взели в такъв случай? — попита Господарят Ли.
Ние мълчахме, така че той си отговори сам.
— Взели са един камък. От всички надписи личи, че Смеещият се княз е боготворял някакъв камък. По всяка вероятност е наредил след смъртта си да бъде погребан заедно с него, така че камъкът е бил взет от олтара и може би поставен в ръцете му. Едва след това са съшили нефритовата дреха около трупа му. Нефритът е един от най-твърдите материали. Ако някой е искал да вземе камъка, можел е и да го повреди, ако се опита да разбие първо нефритените плочки. Така или иначе за този, който ни е изпреварил, най-удобно е било просто да вземе цялата проклета мумия и да я отнесе. Я ми кажете кои хора биха пренебрегнали златото и скъпоценностите заради един свещен камък?
— Може би членовете на някакъв религиозен орден? — изказа предположение князът.
Господарят Ли сви рамене. — И на мен засега не ми идва наум друго обяснение. Да не забравяме, че князът основал някакъв полурелигиозен орден, наречен Веселите монаси. Да не забравяме, че именно те единствени от придворните не са умрели заедно с княза. Поне не открихме скелетите им. Ами ако допуснем, че Смеещият се княз е взел мерки орденът да оцелее и след смъртта му?
— Защо му е трябвало да го прави? — най-сетне се обадих аз. Господарят Ли отчаяно разпери ръце.
— Откъде бих могъл да знам? Можем да излезем от предположението, че той е боготворял някакъв камък, макар и да не знаем по каква причина. Смехът и танците в местата за молитва не са чужди на някои от дошаманските религии. Чудя се освен това защо в неговите формули така често се среща числото пет. Петицата е свещено число за множество странни култове не само древни, но и нови. Такъв е например примитивният култ Ю Чао. За неговите привърженици се говори, че живеят в петостенни дървени къщи и поднасят приношения на петоглави демони в петстенни храмове.
Господарят Ли отпи от меха си с вино, предложи и на нас, но ние отказахме. Изпи още пинта или две и след това забърса устни с брадата си.
— Княже, в момента съм в безпътица — призна си искрено. — Мисълта, че може би не сме изправени пред обикновени прес-тъпници, ме хвърля в недоумение. Засега съм сигурен единствено в това, че трябва да си изясним естеството на странния звук и на причинителите на разрушенията по Княжеската пътека. Това означава, че заедно с Вола ще трябва да отидем в Чанян с образците на почвата и растенията, а пък сетне да открием най-големия специалист по звуци в империята. Междувременно, ти имаш един проблем.