Началничката на проститутките е най-могъщата жена в Китай, освен когато самият императорски престол е зает от жена. Нейната гилдия е сърцето и душата на шпионажа и отговаря почти изцяло за проучването на тайнствените мисли на варварите. От нейния дворец непрестанно тръгват куриери, носещи шифровани послания към Будоара на сияйните придружителки в Ханчжоу, Слънчевия дворец в Лоян и Замъка на нарастващото съвършенство в Пекин. Немалко могъщи велможи, споделили своето ложе и тайни с някоя млада дама, сутринта са заварвали на нейно място служебна пратка с жълт шал.
Предполагах, че ще чакаме дълго, но Господарят Ли връчи визитната си картичка и след броени минути се оказахме в присъствието на самата велика дама. Бе на средна възраст, висока и много красива. Гласът й наподобяваше звука на изящен музикален инструмент.
— Приветствам те, о, най-изтънчен и прославен сред мъдреците — каза тя и се поклони доземи.
— Приветствам те, о, най-прекрасна от земните богини — измърка Господарят Ли и се приведе също доземи.
Последваха други реплики от същия род, които продължиха няколко минути, след което ни бе поднесен чай. Докато те си разменяха изящни любезности, аз се чувствах като фъшкия сред трюфели. Така и никога няма да разбера защо напълно нормални хора си губят времето с такава словесна мъгла вместо да си кажат простичко за какво са дошли и да си свършат работата. Началничката започна церемониалната игра, като хвърли листа от цвете върху златистата повърхност на чая.
— Скъпи приятелю, тези цветя навярно ще умрат от самота, защото изглежда са се свършили пеперудите ми — каза тя жаловито.
Господарят Ли веднага влезе в тон.
— Уви! Нито едно цвете не е съвършено, ако е без пеперуди — съгласи се той. — Така, както хълмовете не са съвършени без извори, а скалите — без мъх.
— Нима един поток е истински, ако няма камъчета? Нима едно високо дърво е истинско, ако не е обвито от лиани? Нима мъжете са истински, ако не притежават ума на Ли Као? — изрече напевно домакинята ни.
След този комплимент Ли Као направи поклон и нежно докосна китката й с края на пръста си.
— Една жена не е истинска, ако не притежава нежността на цвете, гласът на птица, осанката на върба, кости като нефрит, кожа като сняг, очарованието на езеро през есента, сърцето на поетеса и душата на моята прекрасна домакиня.
— Ненадминат чаровник — рече тя с въздишка и погледна стария сбръчкан пръст, опрян върху изящната й китка. — Страстта, скъпи приятелю, разкрива само долната част на вселената.
— В такъв случай поетът е длъжен да я облече в нови одежди — извика Господарят Ли. — Да пея ли за планини в одежди от облаци? За върби, обвити от дъждовни капки? За поляни, облечени в лунни лъчи?
Началничката ни поднесе още чай и цветни листа.
— С одеждите трябва да се внимава — отбеляза тя. — Понякога се събличат твърде лесно, а друг път въобще не можеш да ги свалиш. Зелените хълмове се отразяват във водата, която поема своя цвят от тях. Доброто вино ражда поезия, която поема красотата си от виното.
— И една прекрасна жена е като стих — отвърна Господарят Ли. — Осмисляш я най-пълно, когато си леко опиянен. Ако един обикновен мъж успее да проникне до мислите на чаровна дама, той прилича на блед облак, обагрил се благодарение на слънцето. Или пък на тих поток, превръщащ се във водопад, когато се стича по стръмна скала. Всички неща са във връзка помежду си. Затова именно приятелството е такава ценност и приятелите трябва да се подбират внимателно.
Тя погали сбръчканата му ръка.
— В такъв случай ще избера за приятел древна непоклатима скала.
— А ако скалата е само сън?
— Ще се превърна в сянка на този сън — отвърна нежно тя. Господарят Ли изпи чая си, отпусна се назад и започна да изчислява нещо наум.
— По десет точки ли? — попита той. Началничката укорително се удари по бузата.
— Не, аз допуснах грешка. Чан Чу беше писал, че страстта удържа само долната част от вселената, а аз казах „разкрива“. Не повече от осем точки.
— Значи, дължа ти шестдесет и шест — заключи Ли Као.
— Шестдесет и седем — отвърна му тя твърдо. — Е, Као, с какво мога да ти помогна?
— Свържи ме с майстор на звуци. Казаха ми, че най-добрият намира подслон при теб, когато е в града.
Тя кимна утвърдително.
— Да, това е Лунното момче. Чувал ли си го?
— Не съм, но са ми казвали, че такива като него се появяват веднъж на хиляда години — отвърна Господарят Ли.
— Ако питаш мен, съмнявам се досега в Китай въобще да се е раждал майстор като него. Спешно ли ти трябва?
— Много спешно. Сблъсках се с нещо, от което недоумявам. Началничката присви очи и го погледна.