Веднъж оказали се на сушата, отново препускахме през села, в които деца с големи мечтателни очи ни следяха с поглед /кое селско момче не е мечтало да стане някога легендарен герой от пощенската служба?/, и прекосявахме тесни планински проходи, където разбойници с лица ца хиени ръмжаха недоволно при вида на знамето със сокола и страхливо се криеха. Читателят би могъл да остане с впечатлението, че контролът на императорската власт се простираше в цялата държава, но това не беше така.
— Деца мои, има краища на страната, където императорът е само символ и ние се доближаваме до едно от тях — каза Господарят Ли. — В кралството Чао има един единствен владетел и неговото име е Ши Ху.
Господарят Ли пожела да подсили възхищението си от Ши Ху с жест и насмалко не падна от коня.
— Велик човек е, настина! Царува от двадесет и осем години, без да е направил поне една съществена грешка, което вече граничи със свръхестественото. Висок е седем стъпки и седем педи и тежи над четиристотин фунта. Враговете му, които остават с погрешното впечатление, че телесната му маса е образувана само от тлъстини, не след дълго украсяват стените на неговата крепост с главите си, набучени на пики. Поданиците му го обичат, враговете му се боят от него, а жените му го боготворят. Утринната скръб ще има над какво да се замисли, когато види неговите телохранители. — Ли Као й смигна. — Те са красиви жени с униформи от самурени кожи и златни лъкове — обясни той. — По-скоро бих се сблъскал с глутница пантери, отколкото със Златните момичета. Боготворят своя крал, а и той може би го заслужава. Чао е най-добре управляваното кралство в цивилизования свят, но никога не трябва да забравяте, че самият крал не е цивилизован. Роден е варварин и душата му продължава да е варварска. Пристъпите му на насилие са внезапни и крайни. В двореца му не е лесно да се влезе, а е още по-трудно да се излезе оттам.
Ли Као продължи да язди известно време, без да каже нищо.
— Доколкото знам, кралят има една единствена слабост — продължи замислено след малко. — Има страстта да колекционира хора с необичайни таланти и предполагам, че би разтворил портите си пред една жива легенда. Като например пред най-великия изпълнител на лютнята Вен By.
Спогледахме се с Утринната скръб. Лютнята Вен By е най-трудният инструмент в света. Свихме озадачено рамене.
— Почитаеми учителю, ти умееш ли да свириш на тази лютия? — полюбопитствах.
— Какво общо има свиренето с това да си най-големият изпълнител? — погледна ме изненадано Господарят Ли.
Глава 10
Гостите в голямата банкетна зала на крал Ши Ху бяха затихнали и в очакване. Времето течеше. В един миг вратите внезапно се отвориха, през тях нахълтаха пажове с разкошни облекла и засвириха с тръби. Последва ги група от свещеници, пеещи възхвала на господаря, надарен с гений от самите Небеса. След тях с изящна стъпка през вратите премина цяло едно войнство от дякони, които разпръснаха листенца от розов цвят. Подире им влязоха двама старши послушници — един баснословно богат млад човек, изоставил всички земни блага, за да получи правото да седи в нозете на господаря, и една княгиня от кралски род, отказала се от престола. Княгинята държеше в ръце малка табуретка от слонова кост, а младият човек внесе проста на вид неукрасена лютня, положена на копринена възглавница.
Свещениците и дяконите не прекратиха песните си. Времето минаваше. Тъкмо в мига, когато напрежението бе започнало да става непоносимо, се чу тихото шумолене на сандали. Няколко от най-личните гости припаднаха, когато през вратата с провлечена стъпка премина най-великият световен изпълнител на лютнята Вен Ву.
Бе поне на хиляда години и с полубожествен вид. Гъстата му брада, по-бяла от сняг, се спускаше чак до коленете му. Огромните му бели вежди наподобяваха перушината на рогат бухал. Грубата му селска дреха бе от най-евтина тъкан, а сандалите му бяха кърпени поне петдесет пъти. От току-що отсечената му дъбова тояга все още стърчаха свежи зелени листенца. Целият му облик показваше пълно пренебрежение към светския живот. Спеклата се кал по тялото му издаваше, че бе прекарал нощта в подножието на някой хълм под открито небе.