Великият мъж бавно пристъпи към табуретката от слонова кост и княгинята му помогна да се настани на нея. Младият мъж коленичи и положи лютнята в скута на маестрото. Той сведе поглед за време, което на присъстващите се стори цяла вечност, за да опознае инструмента, и след това бавно надигна глава. Погледът на горящите му черни очи сякаш опари гостите. Старецът повдигна назидателно сбръчкан палец и сетне откъм брадата му се разнесе старчески глас, наподобяващ бръмченето на пчела, обаче ясен и изпълнен с властност.
— Лютнята Вен By е била изобретена от Фу Зи — започна великият човек. — Видял той как метеор пада върху тиково дърво, до което сетне кацнал феникс. След като чул съскането на изстиващия метеор и писъка на отлитащия феникс, Фу Зи разбрал, че е получил знамение свише. Отсякъл дървото, което било дълго точно тридесет и три стъпки, и го разрязал на три равни части по единадесет стъпки. Сетне накиснал парчетата в течаща вода цели седемдесет и три дни, сиреч, една петинка от годината. Когато изсъхнали, почукал по най-горната част, но звукът се оказал твърде висок. Почукал по най-долната част, но звукът се оказал твърде нисък. Почукал по средната част, и звукът се оказал точно такъв, какъвто трябвало да бъде.
Един от гостите се прозина и майсторът присви удивено вежда. Пажовете, църковниците, дяконите и калфите вкупом се нахвърлиха върху простака и го изхвърлиха през вратата. След две минути пълна тишина майсторът благоволи да продължи.
— Фу Зи поръчал на Лю Цу Чи, най-големият резбар на Китай, да издяла от средното парче музикален инструмент. Дължината му била точно тридесет и шест педи, съответстващи на триста и шестдесетте градуса на окръжността. В единия си край бил широк четири педи, колкото са на брой годишните времена, а в другия си край — осем педи, колкото осемте праз — ника. Дебелината му била две педи, съответстващи на „ин“и „ян“, движещите сили на вселената. Праговете му били първоначално дванадесет, колкото месеците в годината, но Фу Зи впоследствие добавил и тринадесети, за високосната година.
Един от гостите се изкашля и майсторът присви пак удивено вежда. Пажовете, църковниците, дяконите и калфите вкупом се нахвърлиха върху простака и го изхвърлиха през прозореца. Този път древният полубог продължи едва след изтичането на три минути.
— Петте първоначални струни — поясни той, наблюдавайки затаилата дъх публика — са съответствали на петте елемента: металът, дървото, водата, земята и огъня; на петте темперамента — спокойствието, раздразнението, силата, крепкостта и мъдростта; на петте музикални тона — кун, шан, чуе, чен и ю. Когато Вен, кралят на Чу, бил взет в плен и затворен в Чан Ли, неговият син, княз Пай И Као, така се натъжил, че добавил и шеста струна, за да даде израз на скръбта си. Това е именно струната „Вен“, която ражда тих меланхоличен звук. Когато крал By започнал война срещу крал Чео, изпитал такова въодушевление, че добавил седма струна, с която да изрази радостта си. Тази седма струна се нарича „By“и излъчва висок и героичен звук. Именно заради това тази седемструнна лютня се нарича „лютнята Вен By“. В ръцете на талантлив изпълнител може да укроти и най-свирепия звяр. В ръцете на изпълнител като мен е в състояние да пробуди умрелите.
Великият мъж замълча. Пажовете, църковниците, дяконите и калфите се огледаха, за да разберат дали някой не се е прозинал или изкашлял. Никой не бе шавнал. Великият мъж продължи.
— Когато е добре настроена, лютнята издава звук със седем качества: яснота, почуда, отдалеченост, скръб, красноречие, мъжество и простор. Звукът обаче не показва съвършенството си при следните шест обстоятелства: свиреп студ, крайна жега, силен вятър, виелица, гръмотевица и снежна вихрушка. Освен това, никога не трябва да се свири на лютнята Вен By при следните седем обстоятелства: оплакване на мъртвите, оркестрова музика, тревога от светско естество, телесна нечистоплътност, немарливо поддържано облекло, закъсняло кадене с благовония и отсъствие на публика, способна да те оцени.
Публиката затаи дъх, когато полубогьт бавно надигна лютнята от скута си. „Дзън!“ издрънча една струна. „Дзън!“ издрънча втора струна. След това майсторът положи отново лютнята в скута си.
— Самият аз в момента съм в траур по жена си, по второстепенните си съпруги, по своите наложници, деца, внуци, правнуци и по малкото си домашно папагалче. Всичките загинаха по време на един тайфун. Хъркането на онези простаци там в ъгъла ми звучи като оркестрова музика. Хилещият се идиот в синия халат се интересува повече от танцьорки, отколкото от истинско изкуство. Половината от вас не сте се къпали от месец, а на другата половина дрехите ви са с петна от небрежно хранене. Не усещам и най-малка следа от благовония, а пък реша ли да ви окачествя като разбираща публика, боговете биха могли да изпопадат от смях.