Най-великият изпълнител на лютня Вен By на света бавно се изправи. Повдигна бавно показалеца на лявата си ръка. Около главата му засия божествен ореол, а след като отново стисна тоягата си, на нея се появиха шест нови зелени листенца.
— При все това, траурът ми изтича след два дни. Ако бъдат спазени и останалите условия, бих могъл и да изнеса представление. Междувременно ме отведете в покоите ми и се погрижете никой да не ме безпокои. Обичам да изследвам човешките несъвършенства.
След тези думи великият мъж достолепно се оттегли от стаята. Чуха се приглушени звуци. Някои от гостите, изгубили съзнание, се бяха свлекли на пода.
— Лъжа и измама, деца мои! Лъжа и измама! Изсъхнала гнилоч, покрита с боя и украсена с лъжи — почти издекламира Господарят Ли. Закачи небрежно лютнята Вен By на един гвоздей. — Някой глупак ще учи двадесет или тридесет години, за да започне да поназнайва нещо. На мъдреца са му достатъчни от двадесет до тридесет минути, за да стане експерт. В този свят на признание се радва не умението, а авторитетът.
— Господарю, вие правите чудеса за моето образование — рекох.
— И за моето — добави възхитено Утринната скръб.
— А какво ще правим сега? — полюбопитствах аз.
— Ще чакаме да ни арестуват — отвърна спокойно Господарят Ли. — Разбира се, кралят не ми повярва даже и за момент, но сигурно се е позабавлявал. Какво ще кажете за Златните момичета?
Краля бях зърнал само като огромен силует, спотаен в сенките. Момичетата обаче бяха ясно забележими.
— Красиви са — отвърна Утринната скръб. — Красиви и опасни. Обърнахте ли внимание на началничката им? Така силно боготвори краля, че изгаря от желание да убие някого, за да го докаже.
Господарят Ли кимна утвърдително.
— Бъдете много внимателни, когато ни извикат при негово величество. Лунното момче беше ли сред публиката?
— Не, господарю. — отвърна Утринната скръб.
Покоите, заделени за нас, бяха просторни. Имаше няколко отделни спални помещения, свързани с бани, които предизвикаха у Утринната скръб и у мен изумление. В една от тях имаше вана, облицована с нефритови плочки, която се пълнеше с топла вода от устите на деветоглави бронзови дракони и се изтичаше през устите на деветоглави бронзови костенурки. Сапунът бе направен от благовонни билки от Фенлай, а хавлиите бяха от плътен бархет. Цяла стена от гостната заемаше шкаф с книги, а останалите стени бяха украсени с прекрасни картини върху брокат в нефритови рамки. Мастилницата върху бюрото бе от изящен пурпурен камък и Господарят Ли поясни, че е истински полускъпоценен камък от устието на Лин Лан. Обонянието му го отведе до помещение, пълно с вина от всички краища на империята. Той си избра една кана, взе я и отиде с нея до прозореца.
Опитваше се да опознае замъка. Между две високи успоредни каменни стени имаше дълбок ров и всеки, който пресичаше моста над него, биваше спиран от стражата три пъти. Измъкването от замъка нямаше да бъде лесна задача, а и разбиранията на крал Ши Ху за украса не допринасяха за повишаване на настроението ми. По горната част на стените бяха прикрепени пики с набучени на тях отрязани глави. До други пики, все още незаети, имаше табелки с изписани на тях имена. Както разбрах по-късно, това бяха имената на разбойническите главатари, чиито глави се очакваше не след дълго да направят компания на първите.
— Те вече са тук. — прошепна Утринната скръб.
Не бях чул да се отваря врата, но когато се извърнах, видях, че при нас вече се бяха озовали шест от Златните момичета заедно с началничката им. Имаше жестоките и проницателни очи на орлица и направи повелителен знак в наша посока. Господарят Ли вдигна ръка.
— Ще възразите ли, ако първо се освободя от това ужасно нещо? Боя се, че ще се препъна в него, ако то преди това не ме задуши.
Отлепи първо фалшивата си брада, а после и изкуствените вежди. Златните момичета ни поведоха по лабиринт от облицовани с мрамор коридори, докато стигнахме красива лакирана врата, висока четиринадесет стъпки. След като се отвори, оказахме се в най-красивата зала, която бях виждал в живота си.