— Е, може и да е малко дивичък, но това е заради младостта — рече жабокът. — Знаеш какви са младите.
— Младостта е нашето бъдеще — изрече назидателно Господарят Ли. — Понякога обаче може да бъде изядена, гарнирана с трюфели и бобов сос.
— Ли Као, ако работиш за тайните служби, бих могъл да ти кажа нещичко — рече жабокът обнадеждено.
— Няма нужда — отвърна Господарят Ли. — Необходима ми е само една експертна оценка, но без шикалкавения — той извади парчето пергамент и го подаде на жабока. — Знаещ ли кой би могъл да е авторът на това нещо?
Жабокът задържа поглед върху пергамента цели пет секунди, преди очите му да се ококорят и челюстта му да увисне от почуда.
— Велики Буда! Питаш ме кой би могъл да направи това? Само боговете биха могли да го направят.
Повдигна ръкописа срещу светлината и забрави за съществуването ни. Ли Као се възползва от това, за да се заеме за сетен път с моето просвещаване.
— Воле, в историята са известни не повече от десет велики мъже, до такава степен овладели изкуството на краснописа, че царе са започвали войни, за да се сдобият с образец от техния труд. Този краснопис няма как да се обърка с друг. Няма истински познавач, който да погледне този текст и да не възкликне: „Та това е Су Ма Чиен!“ Сигурно и ти да си се запознал с някои от неговите текстове, когато си ходил на училище.
Разбира се, че бе така, но не смятах да бъда докрай откровен с Господаря Ли по този въпрос. Обичах часовете по история и наизустих много текстове. „Когато императорът влезе в Залата на бликащата добродетел от един тъмен ъгъл повя силен вятър и оттам се измъкна огромна змия със зловещ вид, която се уви около трона. Императорът припадна и в същата нощ страховити земетресения разтърсиха Лоян, вълните заляха бреговете, а жеравите в блатата започнаха да грачат. На петия ден от шестата луна в Залата на наложниците нахлу гъста черна мъгла и никой не можа да различи топлото от студеното, една кокошка се превърна в петел, една жена се преобрази в мъж и от небесата започнаха да валят парчета месо.“ Именно такива съчинения допадаха на подрастващи момчета като нас, ценящи великите историци. А как бе описал въпросният Су Ма Чиен горния епизод? „Династията Чоу вече била съвсем близо до гибелта си.“ Постна работа!
— Нищо не може да се фалшифицира така трудно, както краснописът, а да фалшифицираш ръкописите на великите краснописци е почти невъзможно — обясни Господарят Ли. — Пишещият изразява своята личност с всяко докосване на четката, така че фалшификаторът в известен смисъл неизбежно се превръща в човека, чийто труд иска да възпроизведе. Някой е успял да постигне невъзможното във фалшифицирането на ръкопис на Су Ма Чиен. Най-странното обаче е, че сякаш е положил нарочни усилия да не пропуснем да разберем, че в ръцете си държим фалшификат.
— Защо? — изненадах се аз.
— Ти самият би ли си позволил да изпишеш името на баща си, ако не се обръщаш непосредствено към него?
— Не, разбира се! — отвърнах ужасено. — Първо, това би било проява на огромно неуважение. Второ, по този начин душата му би могла да бъде нападната от демони.
— Точно така е. И въпреки това в ръкопис, за който се предполага, че е дело на Су Ма Чиен, той споменава наймалко три пъти някакъв низш чиновник на име Тан. Неговият баща се е казвал така.
Не продумах. За нищо на света не можех да си представя защо му е на един фалшификатор да създаде фалшификат, който може да бъде разкрит незабавно. Жабокът също не можа да отгатне причините.
— Това е колкото невероятно, толкова и непонятно — промърмори той. — Ти успя ли да видиш целия ръкопис?
— Не — отговори Господарят Ли. — Доколкото разбрах, текстът бил съвсем кратък и замислен като пояснение към някаква история.
Жабокът се почеса по брадичката.
— Пергаментът е истински — рече замислено. — Когато говорим за фалшификатори, си мислим за днешните. Не е ли обаче възможно фалшификаторът да е бил съвременник на самия автор? Ли Као, известно е, че Су Ма бил кастриран по заповед на император By Ти. Знаем ли обаче кои са били действителните причини за това? Официалното обяснение никога не ми се е виждало убедително. Този фалшификат е толкова добре направен, че на самия Су Ма би му било много трудно да докаже, че това не е наистина негово дело. Човек би могъл да предположи, че подли царедворци са подхвърлили пред императора, че Главният астроном и историк е долен човек, непосвенил се дори да изпише името на собствения си баща. Ако в текста е било изразено и някакво неуважение към престола…
В този момент думите му бяха заглушени. Един от присъстващите бе забелязал множеството бръчки по почитаемото лице на Ли Као и очевидно бе решил, че той смята да се изкара за най-благочестив от всички им. Пое си три или четири пъти дъх и зина в посока на Великата звездна река.