Камъкът на Адава бе масивен каядий и имаше особена функция, тъй като не можеше да действа без гривната. Той не изсмукваше енергия веднага при допира, като плочите на Арената и това зависеше от начина на шлифоване. Каядийят имаше твърде много особености, и те изцяло зависеха от дялането при обработката; дали резеца отнемаше от хоринзонталната кристална структура, или от вертикалната. Първият път, когато Огор видя кръглата плоча се изненада като разбра как слънчевата светлина и гледната точка преливат цветовете от черен в бял и от бял в черен.
Огор затвори очи и пак ги отвори. С отмерено движение хвана ръцете си една в друга и двете спирали от вътрешната страна на китките му се сключиха в подобен въртоп. Камъкът на Адава поглъщаше енергия.
За да материализира мост един Мостотворец черпеше сила от всичко окръжаващо го, без вода. Белият пласт на Камъка му помагаше да удесетори скоростта и масата на количеството енергия, която изсмукваше, за да я използва в плетенето. Черният я попиваше от тялото, защото нямаше организъм, който може да преживее поглъщането на подобен огромен поток енергия и едновремено да я запази в себе си. В затворения кръг черно-бял каядий се осъществяваше балансиран обмен на цялата приета сила, без риск за живота на Мостотвореца.
Огор беше спокоен, но пак въздъхна вътрешно, когато се затвори вътре в кръговрата, „оглеждайки“ количеството и приблизителното време. Енергията се „въртеше“ съвсем задоволително. Нямаше да му отнеме повече от пет минути.
Първо създаваше мост-матрица в ума си, а после го прехвърляше на яве. Огледа се добре, проследил с изострените си сетива наново всяка неравност и вдлъбнатина по двата ръба на каньона, върху които смяташе да прикрепи моста. Започна да плете петорна мрежа и разположи скелето от плътно допрени нишки сила в двата края на пропастта, заключено със свръзки от споени равни части скала и нежива енергия.
Последва уплътняване на самата структура на моста, който постепенно започна да добива реален вид. Той използва втвърден въздух и го покри с багри на камък, които извлече от околните цветове. Всъщност той не ги оцветяваше наистина, а само подбираше светлинни лъчи с подходящата дължина на желания тон. Понякога си правеше шеги с колорита като оставяше неоцветени дупки между „камъните“, които ужасяваха пътниците не на шега. Те естествено не можеха да надмогнат зрителната илюзия, която ги уверяваше, че отдолу е зинала бездната на безкрайната пропаст.
Здравината беше по-стабилна и от каменно съграден мост, устоял на вековете и хилядолетните брулещи течения. Покри пътя с последователна аркада от жълтокапителни колони. След като изчакаха някалко мига, през които трансформациите се стабилизираха и мостът престана да се променя, групата на Триомен тръгна напред, предвождана от младата девойка. Огор бе отворил очи и ги гледаше през цялото време, докато не стъпиха оттатък. Жената се обърна и заедно с всички жрици направи почтителен поклон.
Огор се усмихна радостно. После се насили да сведе очи и да сравни със съзнанието си точната картина и мостът-матрица с „прекопирания“ реалистичен образ. Полека приведе в ред последователните етапи на строеж, през които беше преминал в началото и чиято поредност му бе необходима, за да го разплете. Беше като да разнищваш плетка — нишките прежда се отделяха една от друга и оформяха хаос от жици, цветове и форми, раздухани от вятъра встрани от основната конструкция. Беше светкавично бързо — като да протегнеш ръце, да плеснеш и с рязко движение да ги разделиш.
Димогор Мостотворецът се размърда, притеснен от вкочанените си крайници и отлепи китките си една от друга. Енергията се разпръсна в пространството така, както беше събрана. Вятърът си беше все така силен, но небето бе притъмняло повече.
Огор се облече и заслиза от високата издатина на терасата. Приближи се до ръба, погледна долу и както всеки път досега се удиви на дълбоката непрогледност. Дори слънчеви лъчи не можеха да проникнат в най-ниските усои на пропастта. После в ушите му отекна звън, много характерен и дълъг. Дори не успя да вдигне очи, когато до пръстите му се плъзна гладката повърхност на мост с леко полирана и полупрозрачна повърхнина. Друг мост!!!
По пътеката му вече вървеше уверено една мъжка фигура. Огор никога не беше виждал този мъж в живота си, но изпита нещо, което можеше да нарече само страх.
Само няколко секунди и непознатият стъпи пред него. Огор се отдръпна крачка назад и се втренчи в Черната гривна. Мъжът отдели ръце и контактът прекъсна. Огор залитна, зашеметен от изтеклата сила, събрана в двете части на гривната.