Беше поразяващо за двамата пак да огледат цялото величие и недостъпност на Мрака и неговата Граница. Виждаше се с просто око, че водата, следваща плътно формата на Границата на сто стъпки навън не помръдваше, а бе застинала като огледало. Поразяваше и вълнуващата се черна повърхност на воала, с който бяха покрити пирамидите. Тя се вълнуваше и плискаше нагоре, но не отразяваше и капка светлина.
След като си почина за миг, Огор отново сключи ръце. Докато надвесваше моста над скалите и го „подпираше“ на четири колони, разположени под ъгъл, погледна към малките островни точки, хвърлени като зрънца в леко разпилян кръг между брега и Границата на Мрака. И този път Вратника бе висок само колкото да минат през него.
Той внимателно и съвсем леко, но прецизно насочваше кривулиците на моста вътре в пространството. Дори успя да предаде усещането, че слизат към островите в ниското. Слънцето беше много символично, но и то светеше притъпено в гърбовете им. Отпреде им примигна изходния Вратник и след повторно премигване се озоваха навън. Цялото слънце още не беше се показало зад източните хълмове.
Бяха на малкия остров. Вратника и краят на моста се стопиха.
— Преполовили сме пътя.
Сега Границата изпълваше целия им кръгозор.
— Страшно е.
— Не искаш ли да се откажеш?
Тя твърдо тръсна глава. Погледна него питащо.
— Аз ще направя каквото съм обещал.
Тя кимна, защото не беше очаквала друго.
Димогор „затвори“ входния Вратник и го постави на новоиздигнатия мост. Продължиха напред.
Той се питаше защо тя не остане да живее с него в Оорбе. Такова объркване го завладя, че малко му оставаше да загуби самообладание и да направи обратен завой. Би било лесно, но нямаше никаква възможност.
Сега той усети, че над тях се спусна мрачна завеса. После дойде и съпротивата. Толкова беше силна, че се отразяваше и в този абсолютно абстрактен свят. Замисли се и разбра, че присъствието на това царство на Мрака явно отекваше във всички възможни измерения, които принадлежаха на пространствения поток на Лирика. Огор се напрегна, но не можеше да спре изтичането на силата си, защото мостът му започна да се разпада пред тях. Той импулсивно откликна по същия начин, по който спираше вредното привличане на Черната плоча на Арената като преобърна малка частица от отрицанието в положителна сила, но това нямаше да помогне, защото всъщност му липсваше проводника от черен каядий. За момент Вратника избледня и пак се втвърди. Огор се уплаши.
Спря на място и Матристел го последва. Тя стоеше занемяла, осланяща се само на зрението си, което беше запазило остротата си да следи нетипични изменения. Сякаш само под краката им камъните останаха осезаеми. Тя разбираше, че Огор ги прави такива и не позволява да се разпаднат.
По челото му избиха капки влага. Щом тук усещаше такова непреодолимо съпротивление, то в реалното време той просто щеше да бъде убит. Там вероятно силата му щеше да бъде изсмукана за част от секундата, която тук се разтегляше в часове. Времето явно също ги беше предпазило. То беше най-големият им приоритет, защото му даде възможност да помисли.
Сега му стана ясно, че Матристела никога нямаше да успее по начина, по който се бе опитала. Даже плътен кръг от пет или дори от петстотин и пет Мостотворки нямаше да удържат силата си и щяха да загинат.
Мислеше трескаво. Ръцете му, стиснати една в друга бяха изстинали и трепереха. Вратникът продължаваше да премигва и да трепка като пламък на свещ, който всеки момент трябваше да угасне.
Огор гледаше право напред. „Какво да направя?“ Изход трябваше да има, но дали бе по силите му да го намери. Покри ги мъгла с пушлив цвят.
И тогава той реши. Пътят бе широк една крачка, колкото двамата да вървят един до друг.
— Матрисел, искам да застанеш плътно зад мен в средата на моста.
Тя го направи. Той беше решил да отвори способностите си и да обърне поглъщането на положителна енергия към поглъщането на отрицателна, която ги обкръжаваше непреодолимо. Тя несъмнено щеше да отрови тялото му и да разстрои сетивата му, но ако беше достатъчно бърз можеше да я оплете и да я изтласка на време. Смяташе да обвие целият път, с изключение на тясната пътечка в средата, с отрицателно поле. Реши да покрие и Вратника само отгоре и да смекчи бялата му светлина.