Никой смъртен никога не бе успявал в това. Това беше невъзможно, но идваха нови времена. Времена на промяна и непознати, неподозирани събития и дарби. Само мигове можеше да издържи Огор, отчаяно допрял тяло до положителната тънка нишка на почти черния Вратник. Матристел мина покрай него и застана лице в лице с черното и внезапно издигналите се звуци на шепот, грачене и еховидни писъци. Всички тонове и височини на неопределими звуци прокънтяха едновременно в умовете им, а гласове на призраци пееха и пискаха откъм стената от подвижна нощ.
Димогор източи малко поточе от така чуждата на него енергия и я промуши в пелената от говорящ мрак. Раздели и удължи потока и разтвори праг чрез вертикално отместване. Болката така го завладя, че той изкрещя… Но той можа, той задържа очите си отворени и въпреки смразяващо усилилите се гласове, подели с Матристела последният й поглед, с очи, които го обожаваха и отдавна тъгуваха по него.
Тя скочи леко към процепа, Димогор изтърва енергията, обърна се и мигновено стъпи на тънката сияеща пътечка на обвития в студ мост. Пелената пак си беше цяла и единствено хладният вихър, повял през отвора и развял косите на Матристел, бе всичко, което последва.
Огор бе на края на силите си, но затича, затича с всички сили далеч от разпадащия се въздушен път и звучащите думи на магически заклинания и смъртоносни ритуали.
Тичаше, а по бузите му течаха топли сълзи.
И в по-следващия момент под краката му пътят осезаемо укрепна, а неестественото ехо донесе до ушите му викове. Те крещяха:
— Не! Не! Не! Не! Не!
Огор вдигна глава да види и видя. Към него се спускаше Даловардазиян и когато се срещнаха, Димогор падна на колене от изтощение.
— Не! Не! Защо? — Даловардазиян бе отчаян и коленичи до него.
Мина време преди Димогор най-сетне да го погледне. Погледът му бе избистрен и прояснен от душевната слабост на мъката му.
— Не биваше да я пускаш да си тръгне.
— Тя го пожела и аз бях задължен да и помогна.
Даловардазиян бе потресен от откритието, че пророчеството бе претърпяло промяна. Той едва успя да проследи Димогор и да го последва през остатъчните следи на мостове и пет Вратника.
— Както ти казах, така стана. Пророчеството се промени. Тя ни е нужна, Огор, нужна е на нас тримата. За нея се говори в пророчеството и тя е толкова важна, колкото сме и ние тримата. Тя е наречена Отрицаващата, но нищо повече не мога да разбера от накъсаните писани и неписани прозрения. Тя трябва да е тук.
— Защо?
Даловардазиян присви очи.
— Не ме ли чу?
— Да, чух те. Тя трябва да е тук. Да, някога, но сега. Тя ще дойде, ще се върне отново. Матристел ще успее и ще живее отвъд Границата, и ще се върне. Написаното се е написало едва сега, за да не можем да я спрем и да не знаем.
Даловардазиян разбираше.
— Разбирам. Толкова е просто. Някой неща не бива да се знаят, преди да се случат. — Той се изправи, гледащ към мътния пепелив облак от бушуващи противоречия. — Същите тези неща, крити от нас за нас. Значи всичко е наред. — Продължи той и Димогор се изправи до него. — Ние тримата ще успеем. Защото боговете го искат и защото е в силата ни.
— Все още сме двама.
— Не, Огор. Третият е вече с нас. Това е твоят син, Преславид Велики Славиус Огор.
„Нима може някой да се пребори с вечността и туй, що изискват нейните Властелини? Как биха могли смъртните дори за миг да се докоснат до предначертаното и да поемат най-правия и праведен път…
… Всяка една малка крачка е букет от много и добре планирани велики стъпки и дела, и тъй, както Великата Отрицаваща се завърна в истинския си живот, така и Святата Троица бе израстнала над себе си и сля последните си предоставени животи, за да се сбъднат малките своеволия и случайности на пакостливите божества, написани на лист хартия с бяло, добре подострено перо…“
Из „Легендохранителница на рицарското воинство от Светлината до…“, легенда 100000000001
5.09-11.2000 г.
Речник
Вратник — поставя се в края и в началото на мост. Пространствен процеп, който значително спестява време и енергия за строенето на мост с действителна дължина, като по този начин укрепва и самата конструкция. Вътре в процепа времето има друга скорост и свойството да се разтегля и контролира, затова във външната реалност придвиждането е мигновено. Самият мост просто бива вмъкнат във Вратника и попада в пространство, което е паралелно или още неутрално. Принципът на построение не се променя, а околната среда има същите визуални качества като тази, в реално време, което помага на Мостотвореца да се ориентира. Мостът продължава по построение и излиза през вторичния Вратник на крайното място. Метод, владян само от мъже.