Школа срещу школа. Така беше в регламента. На могъществото на Школата Чивзеда съответстваше Радензамий. Но тази година нещата се преобърнаха многократно. От петима Гладиатори на Чивзеда, загина само един и всички от противниците, с изключение на Карбот. Сега той водеше Гладиатора и вече виждаше как го притиска. Дори не се налагаше да разперва криле.
Искри от двете остриета обляха сребърния шлем на човека. Той използва особено движение с ръка и подмами феичния. Излъга равновесието му и отстъпи на бяла плоча, за да попие енергията. Драконът изруга и залитна несигурно назад. Въпреки, че беше достатъчно бърз, Гладиаторът срещу него беше по-добър в улавянето на потоци. Пак изруга и тръсна глава от замайването. Отдалечиха се подобаващо и продължиха да обикалят. Ентусиазматичното му настроение пак помръкна. Твърде много мечове на феични беше пречупвал противника…
Точно в момента двамата на Арената не разбираха какво вълнение от преживявания и емоции преминаваше през цялата зала, блестяща като млечен глобус. Младият Гладиатор, наречен Огор и другият, дракона Карбот.
Сега Огор мислеше за смъртта. Не своята, а на Блазивин. И преди беше губил другари, но не вярваше, че ще ги последва и единствения му брат.
Време беше да приключи с това. Досега драконът имаше пълна свобода да приложи цялото си умение и да вземе живота на Огор, в онези моменти на ярко умопомрачение, когато губеше координация и ориентация. Карбот ясно показа задоволството си от объркаността на Гладиатора, но триумфът му замръзна в точката на едно безсмислено злорадство. Явно си въобразяваше, че разполага с цялото време на двубойния ден, за да продължава с разгъването и подреждането на крилете си. Демонстративността му беше знак за смут. Значи той вече беше загубил.
Време беше да приключи с това. Изправи се и се огледа. Мечът завъртя така, че когато го заби в камъка пред себе си, се издигна звън като от камбана. Острието, което дори не беше одраскало Бялата плоча се плъзна напред и спря на границата с Черна.
Плочите каядий, покриващи шахматно идеалния кръг на Арената, плашеха обикновения човек. Плашеха дори и Гладиатора. В основата на тези вече митологизирани двубои между феичен дракон и Гладиатор стоеше структурата на този камък и особеното му катализиращо свойство в досег със специфични сили. Каядийят служеше и на Мостотворците. На Лирика всеки знаеше какво е Арена и Мостотворец.
Тук магията имаше намеса във формата на енергетични баланси. Но понятието за истински магьосник, напълно посветен в цялостта на магичните обхвати не важеше за възпитаниците на Гладиаторските школи. Реалната магия имаше много лица и методи на действие, твърде много зависеше и от смисъла на насочената сила. Енергия можеше да извлича от всичко и начините се обособяваха в сериозни и многовековни направления. Оперирането с подобни необозрими мащаби от енергия функционираше благодарение на древна символика, знаци и произнасящи се звуци.
Гладиаторите си служеха с други функции, за да боравят с плочите каядий. Той се добиваше на черни и бели пластове; те се оформяха сложно в абсолютни квадрати, а спояването им в съвършено гладката повърхност на Арената бе майсторство на висши магове.
Нещата, свързани с висшите магически степени опираха неминуемо до дарба. За Гладиатора не беше задължително да я развива и тя не беше пагубна за здравето и живота му. Но никой никога не се беше отказвал от шанса, защото тази дарба беше съдбоопределяща и съдържаше много почит.
Нещата отново опираха до противоположности на силите. Гладиаторите носеха едно особено по заряд енергийно поле, което най-общо можеше да се обозначи като положително. Същите заряди имаше и в силовата мрежа на самата структура на белия каядий. Прекият допир на плът и каядий правеше контакт в цалостна верига.
Това важеше със същите параметри и за феичните дракони. Тяхната енергия обаче беше отрицателна и пасваше перфектно на Черна плоча.
Битката беше усложнена съвсем логично. Плочите, големи около стъпка и половина, даваха достатъчно пространство за движение, но в хода на сражението противниците се придвижваха по цялата предоставена площ на Арената. Те не можеха да стъпват върху плоча, несъвпадаща с енергията им. Ако Гладиаторът преминеше през Черна тя го сграбчваше като магнитна плоскост и отнетата енергия се поемаше от дракона.