„И после какво? Може би тя ще ме вземе. Ами ако не я видя повече? Името й е Матрисел, така каза, но може и да не е. Ако не я намеря…“
Огор се въртеше около феичния дракон с умерени, забързани стъпки. Избягваше да стъпва на Черни и прескачаше често, губейки пресметнатия ритъм на всеки следващ ход. Феичният беше настървен заради загубата на своя самоуверен събрат вчера, но Огор беше спокоен, защото видя как Свадимир победи.
Краченето изнервяше противника много повече от мисълта за победа или загуба. Този феичен се въздържаше да разгъва крилете си, демонстрирайки превъзходство. Огор се беше съсредоточил, вниманието му не се отклоняваше, когато мислеше за Мостотворката. Тя се беше превърнала в неподозиран източник на ентусиазъм.
Битката не вървеше според очакванията на публиката, която започна да негодува открито. Огор избягваше да мисли за различните варианти на развитие на двубоя, защото нещата никога не се развиваха така, както се очаква от тях. Огор винаги импровизираше.
Ето, че на феичния дракон му омръзна да обикаля и да подскача от плоча на плоча. Той скочи към Гладиатора с бързина и ловкост, и с извадено оръжие, но и Огор беше бърз, затова се оттърва само с избит меч. Раната щеше да е фатална, но без меча щеше само да се забави. Огор се присви и се претъркули по огледалната повърхност, сляла плочите Каядий. Усети ефекта на две от Черните, зави му се свят. Стана и пак погледна към дракона, който го следваше по плочите. Огор се наведе да вземе меча си, който сега лежеше в краката му.
Но докато се навеждаше видя как феичният разтваря крила, за да скъси разстоянието. Огор се изправи светкавично и почти импулсивно отстъпи назад, като се опитваше да се предпази от смъртоносния удар. Черната плоскост го сграбчи и той паникьосано направи още една крачка назад, стъпвайки на бяла. В амфитеатралната постройка се надигна ропот и възгласи на одобрение, но Гладиатора беше така потресен, че можа само да възприеме летящата фигура на дракона. Той нарушаваше правилата, и това, че го очакваше наказание след победата му явно не можеше да го възпре.
Все пак победата още не беше сигурна. Бързата реакция на Гладиатора можеше да го спаси. Но хладното острие на насочения меч беше ускорено от нечовешката сила на дракона и нямаше да пропусне целта си. Само разстоянието можеше да намали устремната му атака.
И Огор реши. Не вдигна меча си в защита, а изчака. Залата млъкна, а после внезапно ревна оглушително, когато тялото на Гладиатора пое меча и обезоръжи феичния. Само след миг, бързащ да улови изтичащата си сила, Огор вдигна острието си и прониза много по-точно дракона, чиито удивени очи останаха втренчени в лицето му и след като падна мъртъв на земята.
Към него се спуснаха двама другари, а над Арената заваля дъжд от цветя. Огор стоеше прав, отчаяно стъпил на Бяла и с меч стърчащ от тялото без да смее да изгуби съзнание, защото щеше да падне на Черна и мечът щеше да се забие до дръжката.
Щом се озова в ръцете им, Огор заспа. И засънува.
Високи, непристъпни върхари и брулещи върховете вихри от топъл дъжд и режещи иглички сняг. Топлите дъждове бяха с такава топлина, че можеха да стопят и вековните ледници, спускащи косите си по цялата дължина и височина на планинските висини. Висини на височините, обгърнати в нежните ръце на бавно топящите пръстенца на стоплените дъждове. И тогава…
— Хайде, погледни ме. Събуди се, Огор.
Той се подчини и отвори очи. Долитащият глас идваше отдясно, където седеше Свадимир. Огор се опита да каже нещо, но не успя да издаде нито звук.
— Майстор Прагат току-що излезе.
Огор се надигна и Свадимир му помогна. Прихвана го, внимавайки с все още кървящата рана на гърдите му. Усети с пръстите си търпката по едрото тяло, тежко отпуснато в ръцете му. Огор се закашля и го отблъсна леко.
Свадимир стана и леко разкърши схванатите си крайници. Сигурно бе седял до главата му цялата нощ, помисли си Огор. Светлината на слабия светилник обля лицето и тъмната му коса в прозрачни сенки. Огор попипа челото си и по парещата кожа усети и затоплената сребърно-златна диадема на тройната победа.
— Ще трябва да ми помогнеш — каза отпаднало Огор. Свадимир му бе разказал за поражението, което претърпяха феичните и наложеното над тяхната школа наказание, което беше неизбежно, защото на феичните дракони бе забранено да летят на Арената. Смъртта на феичния бе дори недостатъчна за унижението, в което постави цялата школа.
— За какво? Жена ли искаш да ти доведа?
Твърде късно разбра колко неуместна бе шегата му.
Лицето на Огор пребледня и устните му трепнаха в тънката линия на внезапна едва сдържана ярост.