Усмихна се тъжно. Може би той също беше надценил собствената си сила и сигурност, особено сега, когато стоеше до брат си срещу един смъртно опасен убиец.
Ядрото на войската на Дейлон вече беше на път за дома, само кастеланите му бяха останали да защитават господаря си, повален уж от стомашни болки, които го държаха на легло. Едва ли някой щеше да дойде в палатката му, след като повечето от обединените войски вече бяха тръгнали за Итра, но измислените болежки бяха с цел да опази бебето от любопитни очи, докато чакаха отговор от мъжа, който сега ги чакаше. Вестта беше дошла след залез-слънце и Дейлон беше прекарал неспокойна нощ в очакване на утрото.
Дейлон предпазливо подкара коня през скалите по брега. Зад него Балвен носеше бебето Огнегрив.
Когато стигнаха до мъжа, Дейлон вдигна ръка и попита:
— Познаваш ли ме?
— Да — каза лъжевойникът.
— Имам задача за теб. Ще приемеш ли златото ми?
— Кажете задачата — отвърна мъжът.
— Това бебе трябва да отпътува с теб до твоята родна земя. Трябва да се грижат за него все едно е дете от домакинството на господаря ти и да му бъде дадено име, макар че не желая да го знам. Само ме известете в случай че детето загине. До мен трябва да стигне съобщение, гласящо: жребчето окуця и трябваше да го махнем. Ако не се случи никакво нещастие, няма да има причина да си разменяме съобщения. За тази задача ще плащам пет мерки злато всяка година, докато момчето стане мъж.
До този ден имаше седемнайсет години.
Дейлон посочи брат си.
— Това е моят човек, Балвен. Може да бъде познат по белега близо до сърцето му, останал от ловна злополука. — Балвен премести бебенцето в дясната си ръка, а с лявата дръпна туниката си настрани, за да покаже белега си на мъжа. — Той е единственият човек на Гарн, на когото се доверявам напълно. След седемнайсет години от този ден той ще бъде при главните порти на Маркенет. Момчето трябва да бъде доведено в града и предадено на него призори.
— Ако Балвен го споходи ненавременен край, ще избера друг, който да поеме тази задача и да ви извести. Ще назова неговия заместник с тези думи: „Настойникът се спомина, наследникът му е…“ — и името. Майсторът ви може да се отнася към детето както намери за добре, но това момче да не бъде увреждано или насилвано. Трябва да бъде образован, тъй като е благородник по род, и обучен да се защитава сам. Златото ще спре да се изплаща след деня на неговото възмъжаване и точно тогава ще го доведете до градските порти, за да се срещне с Балвен.
Убиецът помисли и после каза:
— Десет мерки годишно.
Дейлон се взря в тъмните очи над черната маска, помисли и каза:
— Седем.
— Седем — съгласи се убиецът.
— Можеш ли да стигнеш до страната си, без никой да види бебето?
— Ще трябват осем мерки за пътуването, ако трябва да останем незабелязани.
— Готово — каза Дейлон. Бръкна в окачената на седлото на коня му торба и отброи малки пръчки злато, всяка дълга колкото длан и дебела колкото мъжки палец. Всяка можеше да изхрани цяло село за цяла година. — Ето осем и седем за тази година: всичко петнайсет. Още седем ще се изпращат всяка година на този ден. Известете ми къде да доставяме златото.
Агентът на квели наскости взе златото, после отиде при Балвен, за да вземе бебето. Балвен изгледа господаря си, след което подаде детето.
Дейлон се загледа след отдалечаващия се мъж, но единственото, което можеше да види, беше издигащото се слънце, разнесло утринната мъгла, и единственото, което можеше да чуе, беше крясъкът на полетелите чайки и грохотът на вълните в скалите.
Обърна коня си и махна на Балвен да тръгне до него.
— Греша ли в допускането си, че това може би беше най-импулсивното нещо, което си правил някога? — попита Балвен.
Дейлон сви рамене. После се изкиска.
— Вероятно.
— Ако Лодавико разбере или дори само заподозре, ще обърне армията си и ще тръгне право към Маркенет, за да те обеси на първото дърво, което намери.
— Би могъл да се опита, така или иначе. Ще трябва да отговарям за решението си да пропусна плячкосването на Итра, след като кралят на Сандура като нищо може да подуши неодобрението ми. — Дейлон се изкиска, докато яздеха нагоре по пътеката от брега. — Но дори Лодавико не е чак толкова импулсивен. Не, той ще затаи недоволството си, че се връщам днес у дома. Свободен съм да презирам краля на Сандура, стига да го правя насаме.