Хату не можа да се сдържи да не се засмее.
— Е, това би било… интересно. — Сгуши се по-плътно до нея, понеже нощта започваше да става студена. — И може би забавно да се гледа.
Тя го сръга в ребрата и той изохка.
— Извинявай.
— Учат ни как да пеем, макар че аз не съм много добра, и да танцуваме, да свирим на различни инструменти, да готвим специални блюда… ако не бяха ме отпратили…
— Така и не каза защо — подхвърли той.
Тя сви рамене.
— Имах разговор с госпожата, която ръководи училището. Тя каза, че дарбите ми ще вършат по-добра работа другаде.
— Учат те на всяко възможно нещо, с което да съблазниш един мъж и да изкопчиш тайните му. — Въздъхна. — Не мисля, че щях да съм много добра като Напудрена жена.
Искаше ѝ се да може да разкаже на Хату за боя си с шпионина, но се подчини на заповедите да мълчи за това.
Хату не отвърна. Осъзна, че до такава степен бе изумен от появата на Хава, че така и не я беше попитал защо е на това пътуване с него. Допусна, че е защото не бе знаел, че майстор Зусара бе повикал Хава изрично. Усети как го прониза мраз. Би трябвало да е било очевидно за него още от първия момент.
Тя продължи да бърбори за уменията, на които я бяха учили, и докато чуваше всяка дума, умът му също така прескачаше бясно през всички възможни причини точно тя да бъде отзована от обучението, за да придружи Реза и него на тази мисия. Реза щеше да е достатъчен, а и Хату можеше дори да пътува сам на тази си възраст. Всеки друг ученик или сикари на острова щеше да свърши работа, но вместо това бяха повикали Хава.
Умът му бързо отхвърляше вероятните причини и накрая той осъзна защо майстор Фасария бе повикан на срещата на майсторите. Той беше казал на Зусара да повика Хава за това пътуване.
Но защо нея? Една причина непрекъснато изникваше в ума на Хату, но той непрекъснато я изтласкваше настрана и обмисляше други възможности. Стесни всеки възможен мотив, докато не си спомни разговорите си с майсторите Фасария и Зусара и как те и двамата ги бяха фокусирали върху чувствата му към Хава.
Хава се смълча и Хату разбра, че е задрямала. Реши да я остави да спи, а той остана буден и се съсредоточи върху тази нова загадка. След малко осъзна, че само едно нещо бе сигурно: Фасария беше казал на Зусара за увлечението му по Хава, а Зусара вероятно бе заключил, че тя сега е единствената личност на Гарн, която може да пробие защитата на Хату. Двамата майстори смятаха, че тя е най-важната личност в живота му: че може да се окаже мощно оръжие, което да се използва за него или срещу него. Въпросът, който все още не получаваше отговор, беше защо двамата майстори искаха някой да може толкова да се доближи до него?
Далечен звук прекъсна размишленията му и той събуди Хава с леко стискане по рамото. Тя се сепна, чу звука на приближаващи се коне и беше на крака в същия миг като Хату.
Изпълзяха изпод скалата и надолу, където бяха вързани конете. Успокоиха ги, като ги погалиха по муцуните — имаше риск да доловят миризмата на приближаващите се коне и да изцвилят за поздрав. Дори най-малката възможност да бъдат открити трябваше да се избегне.
Хава и Хату бяха почти замръзнали на местата си. Конниците минаха под тях, после отминаха. Хату беше почти сигурен, че са от групата, която ги бе нападнала в склада. Щом стигнеха до следващото градче и попитаха за минали ездачи, щяха да се върнат и да проверят пътя отново.
Нито Хату, нито Хава познаваха терена или района. Знаеха само накъде води пътят.
— Ще се върнат — каза Хату.
— Колко скоро?
Той помисли малко.
— Надвили са хората на Килебрю и ще яздят през нощта. Може да сменят конете в следващото село, но ще са уморени… Вероятно ще почиват и ще чакат да ги настигнем. След като не се появим утре, ще се върнат. По обед най-късно според мен.
Хава мълчеше и само го гледаше.
След малко той каза:
— Ако можем да ги настигнем, пристигаме в селището, без да ни видят, и докато те разпитват за нас, намираме нови коне и…
Хава го прекъсна:
— Не бихме ли могли да заобиколим?
— Ако няма много ферми, да, бихме могли. Дори една горичка би могла да прикрие преминаването ни.
Минаването покрай ферма щеше да е рисковано: едно излайване на куче щеше да изкара стопанина навън и ако не го убиеха нямаше никаква гаранция, че присъствието им ще остане в тайна, особено ако преследвачите им предложеха награда за информация за тях. Все пак щяха да имат преднина, но Хату не можеше да разчита само на това.
— А ако има много ферми?
— Скриваме се и изчакваме да се върнат оттук. — Помисли малко. — Възможно е да идат чак до порт Колос, за да се уверят, че не сме се върнали или не сме ги задминали през нощта. Може да помислят, че сме решили да потърсим кораб. — И добави тихо, почти на себе си: — Имаме проблем само ако се развърнат и претърсят навсякъде около градчето. — Видя, че Хава се намръщи, и бързо добави: — Би трябвало да можем да надвием един-двама от тях.