Деклан поведе Юсан към южния край на селището и изчакаха докато другите петима мъже се появиха. Деклан огледа решилите да помогнат в спасяването на Гвен и Мили и рече:
— Мъжете, които гоним, са опасни, не забравяйте. Благодаря ви, че идвате.
И без да чака за отговор, обърна коня си на юг, заби пети в хълбоците му и го подкара в галоп.
Препускаха колкото може по-бързо, но без да преуморяват конете. Деклан се надяваше, че похитителите са решили, че никой няма да ги гони, и не бързат. Помоли се също така наум на всеки бог, склонен да чуе, да не са спрели, защото знаеше какво означава това.
По едно време се обърна и видя, че ги следва още един ездач.
Махна на групата да спре и препусна назад да види кой е новият конник. Видя познато лице, скрито под дълбока качулка, и изръмжа:
— Моли Боуман, какво правиш?
Младата жена отметна качулката си, отметна и наметалото и под него се видя лък и черен колчан, пълен със стрели.
— Гвен ми е приятелка, Деклан. Познавам я от много по-дълго от теб. Освен това нямате нито един стрелец в тази компания от глупаци, а гоните опитни наемници, а не тъпи селски побойници. А и не съм по-лоша следотърсачка от баща ми.
Деклан погледна през рамо към мъжете, които се бяха обърнали да чуят разговора, мъже, които добре познаваха Моли. Някои кимнаха и Деклан каза:
— Баща ти знае ли? Пратих едно момче да го повика.
— Не, по дяволите — почти викна тя. — Вкъщи си е, спи пиян като заклан, както обикновено. Дори не се размърда при цялата шумотевица. Когато дойде Мик, не можах да го вдигна, тъй че реших да го заместя.
Томас Боуман беше почти легендарен, но всички знаеха, че след смъртта на жена му, майката на Моли, се беше отдал на тежко пиянство. Също така всички знаеха, че сега всъщност Моли ловува и изхранва семейството. Беше средна на ръст, набита и силна като мъж.
Така че Деклан само кимна — нямаше нищо против идването ѝ. А и се радваше, че разполага с лъка ѝ. Никога не беше виждал по-добър стрелец от Моли.
Препускаха до зори. Щом се зазори, Деклан видя на пътя пресни конски изпражнения. Даде знак да спрат, слезе от коня и каза:
— Близо са.
Вдигна ръка в знак към другите да изчакат, докато той огледа напред. Тръгна пеша и след малко чу гласове, продължи предпазливо и видя тлеещ лагерен огън.
Запромъква се между дърветата, като внимаваше да не вдига шум, и видя гърбовете на двама мъже, които си говореха тихо. Пропълзя бавно напред, за да може да чуе.
— … скоро и ги продаваме — каза единият.
— Тайри си е харесал русата и ако реши, че сме на чисто, ще я оправи направо на пътя, останалите да вървим по дяволите. Мамка му, може и публика да му харесва.
— Никой господар на курви няма да ни даде и петак за нея, след като Тайри я оправи.
— Видя какво направи на Мизенер. Ще му се ежиш ли заради няколко монети? Тайри го разпра от гърлото до слабините и го остави да стои да гледа как му изпадат червата! Искаш ли да се изправиш срещу него?
Другият мъж поклати глава.
— Дойдохме тук да намерим кораб. Сандура плаща висока цена за бойци, всички казват така. Сега дори не вървим в правилната посока. Трябваше да вземем кораб в порт Колос, а сега яздим обратно в Маркензас, на средата до Маркенет. Само защото Тайри има проклет нрав и надървен кур.
— Както казах вече, ще се изправиш ли срещу него?
Деклан не можеше да види всички около гаснещия лагерен огън. Стори му се за миг, че зърна две фигури, присвити от другата страна на тлеещото огнище, но не можеше да е сигурен, че са двете момичета.
Пропълзя безшумно назад, докато се увери, че е достатъчно далече, изправи се и забърза обратно. Стигна до спътниците си и прошепна:
— Слънцето скоро ще изгрее и те ще се размърдат. Мисля, че момичетата са в безопасност, но не мога да съм сигурен. Ако се приближим прекалено бързо, ще ги предупредим… — Поколеба се, несигурен какво да направи. Ако успееше бързо да убие Тайри, другите може би щяха да са по-малко склонни да се бият.
Моли пристъпи напред и попита:
— Къде е лагерният им огън?
Деклан посочи и тя кимна.
— Дай ми две минути да стигна зад тях, после връхлитате. Ще убия всеки, който се доближи до момичетата. Ако чуете някакъв звук, побързайте.
Щом Моли се отдалечи бързо и безшумно, Деклан погледна приятелите си. Юсан беше почти обезумял от тревога за Мили, тъй че той сложи ръка на рамото му и каза:
— Спокойно. Спомни си как те раниха в Онкон и не го прави отново. Припряността ще убие и теб, и нея.
Другите бяха корави, решителни мъже, опитни в кръчмарските свади, Деклан беше сигурен в това, но никой от тях не беше трениран боец. Разполагаха с числено превъзходство и с елемента на изненада, но ако не успееха да извадят от строя поне двама от наемниците още в първия момент, щеше да е равностойна битка; и нещо повече, момичетата щяха да са изложени на риск.