След още малко оглед и без да обръща внимание на непрекъснатото бърборене на търговеца, който гарантираше, че всяка риза по някакъв начин е по-добра от предишната, Хату посегна към жълтата риза. Беше с дълги ръкави, обшита с дантела предница и с пришита яка, което я правеше по-фина от тези, които обикновено носеше простолюдието. Посочи яката и погледна търговеца питащо.
— Шивачката каза, че като я обърнеш нагоре, пазиш тила си да не изгори на слънцето, и че спира и вятъра. — Продавачът сви рамене, като да каже, че не може да твърди доколко моделът е ефикасен. — Това палто също е нейна работа. — Посочи едно тъмносиво палто и подкани Хату да го погледне. — Вълнено е, здраво и топло.
Хату огледа палтото. Смъкна го от куката и го облече. Беше му до коленете и му беше малко широко в раменете, но не толкова, че да е неудобно. Продавачът обърна яката нагоре.
— Като ризата е, виждаш ли? Пази и от вятър, и от слънце. Освен това е промазано, за да издържа на дъжд.
— Колко струва?
Пазаренето продължи няколко минути по-дълго от обичайното, но Хату искаше да даде време на Хава да стигне до конете. Накрая се спогодиха за цена, когато Хату предложи малко повече, обаче да се включи и жълтата риза.
Хату свали старото си палто и бързо облече жълтата риза. Хвърли мръсното си старо палто на земята, почти сигурен, че търговецът ще го вземе, ще го изпере и ще се опита да го продаде още на другия ден, и навлече отгоре новото палто, като остави копчетата незакопчани, за да се вижда жълтата риза. Беше сигурен, че вече изглежда достатъчно различно.
Тръгна с бавна, но отмерена походка, като се оглеждаше в опит да научи нещо за онези, които ги бяха гонили предната нощ. Беше млад и здрав, но уморен до кости. Все пак колкото по-скоро с Хава се върнеха на пътя, толкова по-скоро щяха да стигнат до Пащар и майстор Бодай.
Наближи северната страна на градчето и зави на изток по една уличка, която водеше до мостче над един поток и после на пътя към нивите. Беше зърнал моста, докато заобикаляха източната страна на градчето, и знаеше, че е най-бързият му маршрут до Хава, която чакаше с конете. Съжаляваше, че не бе могъл да осигури храна за конете, но човек, понесъл чувал със зърно извън градчето, щеше да изглежда твърде подозрително. Конете трябваше да се примирят с още един ден паша.
Видя някакъв мъж до една стена и наведе брадичка, за да прикрие лицето си под широката периферия на шапката си. Щом го подмина, по-скоро усети, отколкото чу връхлитането отзад.
Хату направи стъпка встрани и нападателят изхвърча в празното пространство, където бе стоял допреди миг. Хату се превъртя, ниско наведен, бръкна под палтото и извади дълга кама.
Бързо перване по кокалчетата на пръстите едва не го накара да я изпусне. Той загуби равновесие от неочаквания удар и внезапно се оказа опрян до стената с палка, притисната в гърлото му. Силна ръка го стисна за китката, за да му попречи да удари с камата. Палката на гърлото му можеше да прекърши гръкляна му, но повече натиск не последва.
Познат глас каза:
— Ако не носеше това нелепо палто, момче, като нищо можеше да ме убиеш. Забавя те!
В този момент Хату осъзна, че нападателят е майстор Бодай. Поколеба се за миг и отвърна:
— Просто се опитах да се маскирам.
Бодай го пусна и каза:
— Добре, вероятно щеше да се справиш добре срещу повечето хора. Защо обаче се криеш, след като трябваше да те намеря лесно?
— Не трябваше ли да се срещнем в Пащар?
Бодай завъртя очи към небето.
— Това е Пащар, глупако. Къде си мислиш, че си?
— Бягахме през горите и не бяхме сигурни колко сме изминали.
— Къде са Реза и момичето?
— Реза е мъртъв.
— Зусара няма да е доволен. А момичето?
— Тя е с конете, наблизо.
Бодай помълча, после каза:
— Иди я вземи. Тръгвате на север, докато се скриете от поглед, после се връщате по главния път в градчето. Онези, които ви търсят, все още са наблизо, макар че може да са се върнали в Колос. Щом дойдете, намерете ме на конския пазар.
Хату забърза към чакащата го Хава, обясни ѝ положението и двамата изпълниха указанията на Бодай.
На пазара Бодай показно ги прегърна и им прошепна:
— Търговци сме. Това е прикритието, което използвам в тази част на света. Вие сте ми деца.
Хава хвърли предупредителен поглед на Хату, поклати леко глава и за миг той се обърка; после осъзна, че е притеснена от нещо.
Бодай забеляза това и попита:
— Какво има?
Хава отвърна почти шепнешком:
— Как изглеждаме.
Бодай и Хава имаха сходен цвят на кожата, леко маслинов тен, и имаха смътно подобие около челото и очите; но Хату изобщо не приличаше на тях — кожата му беше светла и лицето му ставаше луничаво при повече слънце.