Изражението на Хава показа, че не иска точно това.
— Сега какво?
Хату отвори кесията, която му беше дал барон Дейлон, погледна вътре и каза:
— Явно трябва да се върнем в Хълма на Беран.
— Нима?
— Така мисля. Баронът, изглежда, ни иска там и едва ли ще бъдем поканени отново тук скоро, тъй че да намерим нещо полезно в града е малко вероятно. — Огледа се. — Освен това, както той каза, тук има твърде много хора, които могат да разпространят новината за съществуването ми, която лесно ще стигне до ушите на онези, които искат смъртта ми.
Посочи шапката си.
— Трябва ни боя, качествена боя, която няма да се отмива лесно. Просто колкото да направи косата ми червеникавокафява. — Потупа се по корема. — И съм гладен, тъй че също така ни трябва хубав хан с хубава стая. — Усмихна ѝ се. — И щом останем сами, удоволствията на един мъж и жена му.
— Не сме наистина женени — напомни му тя с насмешливо неодобрение.
— Пропуск, който трябва да поправим колкото се може по-скоро. Деклан спомена за много сватби, вдигани по Средилетие. Ще съчиним история как искаме по-сериозна церемония от… каквато сме имали преди. — Започна да се смее. — Тази нощ ще спим в меко легло след страхотно ядене… — тръсна кесията — и ще спретнем някоя правдоподобна историйка. Ще сме мъж и жена и ще останем в Хълма на Беран, докато не се наложи да си заминем.
Знаеше, че никога повече няма да се отзове на исканията на Коалтачин, защото за него бе ясно, че думите на Бодай към Балвен го бяха освободили от всякакво задължение към Скритото кралство. Но Хава все още нямаше нужда да знае това.
Закъта дълбоко в ума си възможността някой ден да му се наложи да попречи на жена си да го убие.
— А утре накъде? — попита тя.
— Днес хубав хан, а утре — към Хълма на Беран.
— А после какво?
— Ще го обмислим когато стигнем там. Но Деклан спомена за продажба на хан. Не знам дали има по-добро място, където да слушаш слухове и разкази от пияни пътници. Може би ще станем ханджии?
Хава се усмихна.
— Топло легло всяка нощ и играя съпруга вместо курва? Звучи доста приемливо. — Помълча, после добави: — Като стана дума за Деклан, аз ли съм лишена от усет, или той наистина прилича много на барона?
Хату се ококори.
— Точно затова си помислих, че съм го виждал! Да, има прилика.
От уроците си по история и двамата знаеха, че много благородници имат незаконни деца, и ако имаше някаква родствена връзка между Деклан и барон Дейлон, то това едва ли беше нещо изненадващо.
— Е, хайде да намерим хан, да ядем и да съставим някои планове… — Хава се усмихна и добави: — Мъжо.
Той се пресегна и за малко да я дръпне от седлото. Тя се засмя и попита:
— Какво?
Хату я прегърна и прошепна в ухото ѝ:
— Винаги съм те обичал, Хава, още откакто бяхме деца. Просто не го осъзнавах, докато не тръгнахме на това пътуване заедно.
Тя се отдръпна леко. Очите ѝ блестяха от сълзи. Примигна да ги махне и отвърна:
— И аз теб. Ти си моето сърце.
Той се усмихна и изтри сълзите си с опакото на ръката си.
— Изглежда, имаме да си споделим много неща. И… — Засмя се. — Наистина съм страшно гладен.
Тя не можа да се сдържи и се засмя.
— И аз.
— И може би, жено, можем да… обсъдим какво си научила от Напудрените жени след като се нахраним?
Тя го изгледа за миг, а след това го дари със закачлива усмивка.
— Може би.
Деклан стоеше неподвижно, хванал юздите на изнервения си кон. Чакал беше при портата близо час, след като се разбра с намръщения пазач, който накрая с неохота се съгласи да съобщи в замъка, че ковачът от Хълма на Беран търси аудиенция с барона.
Най-сетне Балвен се появи и тръгна към него. Когато се приближи достатъчно, за да се чуват, каза:
— Искаш да говориш с милорд ли?
— Хълмът на Беран беше нападнат — каза Деклан.
— Известиха ли гарнизона в Истърли?
— Точно за това исках да говоря с негово благородие. Всичко беше свършило, преди да можем да пратим ездач до гарнизона.
Балвен го погледна и каза:
— Ела с мен. — Даде знак на един слуга, младо момче, да дойде да държи коня на Деклан и му нареди: — Почакай тук. Няма да се бавим.
Отведе Деклан в една малка стая, където барон Дейлон четеше някакво донесение. Той вдигна глава и се усмихна.
— Ковачът от Съглашението.
— От Хълма на Беран вече, милорд.
— Е, как вървят нещата в Хълма на Беран… Деклан беше, нали?
— Да, милорд. Не вървят добре. Бяхме нападнати от група наемници, които убиха собственика на един хан, бащата на годеницата ми. Отвлякоха я с друго момиче и освен това запалиха хана.