и нова, неведома власт
утринна шир ще открие
пред взора на твоята бодрост победна…
— Не чакам ни мир, ни утеха, уви!
„Бедна царкиньо, аз плача — заспи, забрави, —
заспи, забрави!“
VII
В предели потайни, в чертог запустял —
сянка на смъртна печал.
Там плаха царкиня от здрач до зори
в плахи надежди гори.
Оглежда се трепетно в нейния взор
морски безбрежен простор
и в него проблясват през тънка мъгла
мачти и стройни весла.
VIII
Денят издига златен щит
над умирените води.
Тъмите слънце победи
и с много сълзи е отмит
позорний спомен в морна памят…
Как властно погледа примамят
безбрежни морски ширини
и в безметежна яснота
потръпват волните вълни —
о, как е светло след скръбта,
която в буря се изплака!
С невинен смях сърцето чака
дори и смътния мираж
на бели корабни платна,
които в синя далнина
ще зърне влюбения паж
и вест желана ще прошъпне…
Царкинята в надежди тръпне!…
IX
И ето — отново три деня в растяща тревога
безцелно изнизваха своите болни лъчи,
и ето — отново над нея, печална и строга,
последната нощ се надвеси…
— Морето мълчи.
О, радост жадувана, радост сънувана, де си?
— Морето бездушно мълчи.
Умора надмогва безсилните свилни ресници,
дим мътен пребулва изгрели за радост очи
и смъртно встревожени вечерни птици
пищят пред незрими завеси…
— Морето мълчи.
О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?
— Морето бездушно мълчи.
X
Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.
Назрели за греха, кънтят греховни бездни,
витае трета нощ над водната пустиня
и блудна мрачина гаси венците звездни.