Уошингтън Ървинг
Легенда за трите красиви принцеси
В стари времена в Гранада управлявал един мавританска крал на име Мохамед, а към това име поданиците му прикачили прякора El Hayzary или Левака. Някои казват, че го нарекли така, защото си служел по-добре с лявата ръка, а други — защото подхващал всичко от опаката страна, или с други думи, провалял всяко начинание. Едно е сигурно — той бил постоянно в беда, било поради лош късмет, било поради неправилно управление: три пъти го сваляли от престола, а веднъж едва спасил живота си с бягство в Африка, преоблечен като рибар. Все пак той бил храбрец, колкото и да грешал, и макар и левак, така добре си служел с ятагана, че всеки път с ожесточена борба отново си възвръщал престола. Вместо обаче да се поучи от несполуките, той станал още по-упорит. За злините, които причинил на себе си и на кралството, могат да научат онези, които се поровят в арабските хроники за Гранада, а тази легенда проследява най-вече неговите деяния в семейството.
Един ден, както яздел със свитата си в подножието на планината Елвира, срещнал група конници, които се връщали от грабеж в християнските земи. Със себе си водели керван мулета, натоварени с плячка, и много пленници — мъже и жени, сред които една красива девойка с богато облекло привлякла погледа на монарха. Тя седяла на кон, плачела и не обръщала внимание на утешителните слова на една dueña1, която яздела до нея.
Монархът бил поразен от нейната красота и от водача на групата разбрал, че е дъщеря на alcaide от една гранична крепост, която те превзели с изненада и ограбили. Мохамед я поискал като свой дял от плячката и наредил да я отведат в харема му в Алхамбра, където направили всичко възможно да разсеят тъгата й, а монархът, още по-влюбен, решил да я направи кралица. Отначало младата испанка отблъсквала ухажванията му — той бил неверник, открит враг на родината й и нещо повече — бил на преклонна възраст!
Като разбрал, че ухажванията му са напразни, монархът решил да прибегне до помощта на нейната dueña, също пленница. Тя била андалуска, но християнското й име не се знае, тъй като в мавританските легенди я наричат само мъдрата Кадига и както го потвърждава животът й, тя наистина била мъдра. Само след един кратък поверителен разговор с мавританския крал веднага схванала, че неговите доводи са разумни, и се заела да му помага.
— Хайде стига вече! — казвала тя на младата си господарка. — За какво толкова плачеш и се вайкаш? Не е ли по-добре да царуваш в този прекрасен палат с всичките му градини и фонтани, вместо да се затвориш в старата погранична крепост на баща си, а колкото до това, че Мохамед е неверник, има ли някакво значение? Ти ще се омъжиш за него, а не за неговата религия; и колкото е по-стар, толкова по-скоро ще останеш вдовица и господарка на себе си. Във всеки случай ти си в негова власт и ще трябва да бъдеш или кралица, или робиня. Попаднеш ли веднъж в ръцете на разбойник, по-хубаво е да продадеш стоката си на добра цена, отколкото да се оставиш да ти я вземат насила.
Мъдрите думи на преданата Кадига победили. Младата испанка избърсала сълзите си и станала съпруга на Мохамед Левака; тя дори преобразила външността си в съответствие с вярата на своя мъж, а преданата Кадига веднага се покръстила и станала ревностна мюсюлманка. Тогава именно тя получила арабското име Кадига и й разрешили да остане при своята господарка.
След известно време мавританският цар станал щастлив и горд баща на три прекрасни дъщери, които се родили наведнъж; може да е искал да са синове, но се утешавал с мисълта, че три дъщери, родени наведнъж, са доста добро постижение за мъж на преклонна възраст, при това левак.
И както обикновено правят всички мюсюлмански монарси, той свикал астролозите си във връзка с това щастливо събитие. Те направили хороскопи на трите принцеси и поклатили глави. „О, кралю’ казали те, да имаш дъщери винаги е било опасно, но твоите ще се нуждаят от изключителната ти бдителност, когато станат ’на възраст за женене — тогава ги дръж около себе си и не ги поверявай никому.“
Мохамед Левака бил смятан от своите приближени за мъдър крал, а, разбира се, и той самият се мислел за такъв. Предсказанието на астролозите не го разтревожило особено — разчитал на своята изобретателност да опази дъщерите и да надхитри съдбата.
Раждането на трите дъщери било последната награда от женитбата на монарха, кралицата не му родила повече деца и след няколко години умряла, поверявайки малките си момиченца на неговата любов и верността на мъдрата Кадига.
Още много години трябвало да минат, докато принцесите стигнат този опасен период — възрастта за женене. Но проницателният монарх си казал: „Добре е да се вземат мерки навреме“, и затова решил дъщерите му да отраснат в замъка Салобреня — разкошен палат на билото на хълм, обграден с непристъпна мавританска крепост с изглед към Средиземно море. Използували го като кралска резиденция, където мюсюлманските монарси затваряли онези свои роднини, които застрашавали тяхната сигурност, като им осигурявали разкош и развлечения, сред които те прекарвали живота си в сладострастна леност.