Любопитството на Зайда съвсем се разпалило. Тя не можела да се задоволи лесно и разпитвала, докато изтръгнала от своята дуеня най-живите моменти от нейната младост в родната й земя. Красивата Зорайда вирнала нос и тайно се оглеждала в някое огледало, когато разговорът се насочвал към чара на испанките, а Зорахайда с усилие потискала въздишките си, щом заговорели за серенади по месечина.
Всеки ден любопитната Зайда подновявала въпросите си и всеки ден мъдрата дуеня повтаряла разказите си, които благородните й слушателки следели с дълбок интерес и чести въздишки. Накрая проницателната стара жена прозряла пакостта, която вършела. Била свикнала да мисли за принцесите като за деца, а те били вече пораснали, но без тя да забележи, и сега пред нея стояли три прекрасни девойки на възраст за женене. „Време е да предупредя краля“, помислила си дуенята.
Една сутрин, както Мохамед Левака се излежавал на дивана в една от прохладните зали на двореца Алхамбра, пристигнал роб от крепостта Салобреня с послание от мъдрата Кадига, с което го поздравявала за рождения ден на дъщерите му. Заедно с посланието робът му подал изящна малка кошничка, украсена с цветя, където върху маслинови и лозови листа имало праскова, кайсия и зарзала — свежи, нежни, с росна сладост — и всички те току-що съблазнително узрели. Монархът познавал езика на цветята и плодовете в Ориента и лесно се досетил за значението на този символичен дар.
— Значи — казал той — настъпил е критичният период, за който говореха астролозите: дъщерите ми са на възраст за женене. Какво трябва да се направи? Те са далеч от мъжки поглед и са под грижите на мъдрата Кадига — всичко това е добре, но все пак не са под моите собствени грижи, както препоръчаха астролозите. Трябва да ги прибера при себе си и лично да се заема с тях.
И след като казал това, наредил за посрещането им да се подготви една от кулите на двореца Алхамбра, а той начело на гвардията си заминал за крепостта Салобреня, да ги доведе лично.
Мохамед не бил виждал дъщерите си близо три години и не можел да повярва на очите си колко невероятно се била променила външността им за толкова кратко време. За този период те били преминали онази изумителна граница в живота на жената, която отделя неоформеното, безлично и глуповато момиче от цъфтящата, свенлива, мечтателна жена. Този период прилича на преминаването от еднообразната, ветровита, скучна равнина на Ла Манча в пищните долини и високи хълмове на Андалусия.
Зайда била висока, с изящна снага, високомерно държание и проницателен поглед. Тя влязла с величествена и решителна стъпка и отправила дълбок поклон към Мохамед, като се отнесла към него по-скоро като към владетел, отколкото към баща. Зорайда била средна на ръст, със съблазнителна външност и плавна походка. Притежавала блестяща хубост, подчертана от облеклото. Приближила се към баща си с усмивка, целунала му ръка и го приветствувала с няколко строфи от известен арабски поет, когото монархът обожавал. Зорахайда била стеснителна и плаха, по-дребна от сестрите си, с онази нежна умолителна красота, която търси обич и закрила. Тя не можела да заповядва като най-голямата си сестра, нито да заслепява с красотата си като втората — по-скоро била създадена да се сгуши в обятията на едно мъжко преклонение, да свие там гнездо и повече нищо да не търси. Приближила се към баща си с плахи колебливи стъпки и щяла да му целуне ръка, но като го погледнала в лицето и видяла, че е озарено от бащинска усмивка, вродената й нежност бликнала и тя се хвърлила на врата му.
Мохамед Левака огледал цъфтящите си дъщери със смесено чувство на гордост и обърканост, защото, докато се радвал на техния чар, си спомнил за предсказанието на астролозите. „Три дъщери! Три дъщери! — мърморел си той непрестанно под носа. — И всички те на възраст за женене! Ето изкусителното дърво на Хесперидите, което трябва да се пази от дракон!“
Подготвил се за завръщането в Гранада, като изпратил напред вестоносци със заповед всички да стоят далече от пътя, по който ще мине той, и всички врати и прозорци да се затворят при приближаването на принцесите. След като това било направено, той потеглил, придружен от група чернокожи конници с отвратителен вид, облечени с лъскави доспехи.