И те се понесли. Ударите от конските копита отеквали от скала на скала, докато летели по пътя, който обикалял скалистата планина Елвира. И както продължавали да галопират, забелязали, че на светлия огнен сигнал от Алхамбра отговорили с огньове от всички посоки — светлина подир светлина лумвала от atalayas — наблюдателните кули из планините.
— Напред! Напред! — викал renegado с неспирни ругатни.
— Към моста, към моста, преди тревогата да е стигнала дотам!
Те заобиколили планинското разклонение и стигнали до прочутия мост Пуенте де Пинос, прехвърлен над един буен поток, често обагрян с християнска и мюсюлманска кръв. Но за техен ужас в кулата на моста припламвали светлини, блестели доспехите на въоръжени мъже. Renegado спрял коня си, изправил се на стремената и се огледал. После, като направил знак на благородниците, кривнал от пътя; известно време яздел покрай реката и след това се хвърлил във водата. Благородниците извикали на принцесите да се държат здраво за тях и последвали своя водач. В началото бързото течение ги повлякло, вълните бушували наоколо, но красивите принцеси се държели здраво за своите любими, без изобщо да се оплакват. Рицарите достигнали успешно отсрещния бряг и renegado ги повел по неравни пусти пътеки и диви barrancos през недрата на планината, за да избегнат познатите проходи. Накратко, те успели да стигнат древния град Кордова, където тяхното завръщане в родината при близки и приятели било отпразнувано с голяма веселба, тъй като били от най-благородните семейства. Красивите принцеси били незабавно приети в лоното на църквата и след като станали християнки по всички общоприети правила, заживели честити.
В бързината си да опишем успешното бягство на принцесите през реката и планините забравихме да споменем за съдбата на преданата Кадига. Тя се вкопчала здраво като котка за Хюсеин Баба по време на лудия бяг през долината, пищяла при всеки скок, което станало причина за не една ругатня от страна на вероотстъпника с бакенбардите. Но когато се готвел да се хвърли с коня си в реката, тя изпитала безграничен страх.
— Не ме стискай толкова силно! — извикал Хюсеин Баба.
— Дръж се за колана ми и не се бой.
Тя се хванала здраво с двете си ръце за кожения колан, който опасвал широкоплещестия renegado, но когато той спрял с благородниците да си поеме дъх на билото на планината, дуенята вече я нямало.
— Какво се е случило с Кадига? — тревожно извикали принцесите.
— Само аллах знае! — отвърнал renegado. — Коланът ми се разкопча в средата на реката и водата го повлече заедно с Кадига. Да бъде волята на аллах! Но това беше бродиран колан и струваше доста пари.
Нямало време за губене в безсмислени съжаления и все пак принцесите наистина оплакали горчиво загубата на тяхната мъдра съветничка. Обаче тази чудесна стара жена изгубила в потока само един от своите девет живота. Като изтеглял мрежите си малко по-надолу на реката, някакъв рибар я извадил на брега и бил доста изненадан от този великолепен улов. Какво е станало сетне с мъдрата Кадига, легендата не споменава. Сигурно е обаче, че тя доказала своята мъдрост, като до края на живота си стояла далеч от Мохамед Левака.
Почти толкова малко се знае и за поведението на този проницателен монарх, когато разбрал за бягството на дъщерите си и за измяната на най-преданата прислужница. Това бил единственият случай, когато той потърсил съвет, и се знае, че никога повече не допуснал подобна слабост. Но положил големи усилия да опази най-малката си дъщеря, която не склонила да избяга. Всъщност, смята се, че тя тайно съжалявала за това. Понякога я виждали наведена над бойниците на кулата да гледа с тъга към планините на Кордова, а понякога я чували да свири на лютнята си и да пее тъжни песни, в които казват, че оплаквала загубата на сестрите си и на своя любим и самотния си живот. Умряла млада и се говори, че е погребана под кулата, а трагичната й съдба породила не една легенда.