Тела рядко вземаше компромисни решения. Опитът й показваше, че компромисното решение е бягство от отговорност, като да отстъпиш любезно назад и да позволиш на по-влиятелните и силните да постъпят по свое усмотрение. И Легендата, и Джакс бяха по-силни от нея. Но и двамата се нуждаеха от Тела, за да получат желаното — майчиното й тесте на съдбата. Без нея не биха могли дори да го докоснат. Без Тела Легендата не би могъл да унищожи орисиите, и майка й заедно с тях; без Тела Джакс не би могъл да освободи орисиите и да открадне магията на Легендата, за да възстанови силите си в пълния им блясък и да владее сърцата и емоциите на хората.
Явно и двамата очакваха от нея да спечели играта заради тях. Да им направи услуга. Но може би единственият начин Тела да излезе победителка бе като откаже да участва в игричките им, като зареже майка си в хартиения й затвор, а тестето й — в трезора на звездите, където нито Джакс, нито Легендата можеха да го достигнат.
Жегна я подобие на вина при мисълта да остави майка си заключена в карта. Само че Палома се беше отнесла с нея като с имот, който даваш в гаранция. Майка й не беше по-добра от Джакс и Легендата, а Тела не възнамеряваше да я използват повече като пионка върху игрална дъска.
36
Тела се изправи рязко в леглото. Сърцето й биеше до пръсване, силно и бързо. Още едно доказателство, че вече не е прокълната. Би трябвало да се чувства готова за завоевания, ала вместо това не можеше да се отърси от тежкото усещане, че светът се кани да завоюва нея.
Първата й мисъл беше да провери Оракула, да види дали бъдещето й се е променило, но вече не можеше да вярва на картата. Приключила бе с диктата на орисиите. Вече сама щеше да взема решения.
Сенките по пода и гънките по кожата на ръцете й подсказваха, че е спала непробудно в продължение на часове. Това не бе влизало в плана й, макар вече да не планираше победа в Каравала.
Свечеряваше се. Светлината, която се лееше през прозореца, оцветяваше апартамента в зловещи оттенъци на червеното, освен перленобялото писмо, което чакаше кротко на ръба на леглото й.
Тела разкъса трескаво плика и започна да чете. Буквите се размазваха пред очите й, но след първите два реда зрението й се проясни, а мозъкът й се разсъни окончателно.
Моя скъпа Донатела,
Благодаря ти за компанията снощи на малката ми частна вечеря. Да се запознаем бе неочаквано удоволствие. Чак след като си тръгна, осъзнах колко ми напомняш на един специален човек, когото познавах някога. Не че си приличате в лице, но у теб има нещо от непобедимия дух и енергия на Рай Изгубената. Запитах се дали тя не е майката, която търсиш.
Вероятно не би трябвало да го казвам, предвид биографията й, но истината е, че Валенда изгуби от блясъка си, когато Рай изчезна. Тя беше съкровище. Ако наистина е твоя майка и аз мога да ти помогна в търсенето, ще се радвам да го направя.
До нови срещи,
Елантин
Тела четеше и препрочиташе писмото. Нямаше представа колко време е прекарала така, но когато погледна отново към прозореца, видя, че слънцето почти е залязло. Всеки миг Легендата щеше да подпали ново съзвездие на небето, знак, че Каравалът започва отново.
Преди да прочете писмото на Елантин, Тела бе готова да се откаже от играта, да не се занимава повече с невярната си майка и нейното прокълнато тесте карти. Ако не отвореше трезора, орисиите нямаше да излязат на свобода, а Легендата нямаше да унищожи майка й. Един съвсем разумен компромис. Сега обаче, след писмото на Елантин, това решение й се струваше малодушно. Приличаше й на привидния край, за който бе споменал Армандо.
Знаеше, че е глупаво да си представя по-добра версия на майка си от онази, която беше видяла в Храма на звездите. Ала писмото на Елантин я изпълни с надежда, че в историята на майка й има и друго, точно както беше казал Данте.
— Доставка — извика тих глас през вратата.
Тела мушна писмото от Елантин под завивките миг преди вратата да се отвори.
Слугинята носеше голяма кутия в сливов цвят с пурпурна панделка колкото пъпеш. Явно костюмът на Тела за Навечерието, изпратен от ателието на Минерва.
— Сигурно ще ви трябва помощ да се облечете. — Слугинята махна капака на кутията. — О, това е най-хубавата рокля, която съм виждала. Всички вас ще гледат.
Слугинята извади дреха в опушен сребристосин цвят от кутията и сребърни искрици се зареяха в стаята. Шивачката не беше одобрила избора на Тела за костюм, но с роклята се беше справила фантастично, нищо че цветът й напомни на Тела за очите на Джакс.