Не си правеше труда да им отговаря. Пробиваше си упорито път през навалицата. Спря само за миг, когато зърна Скарлет, маскирана като Невенчаната невеста с воала от сълзи, спуснат пред лицето й като плачещи диаманти. Но ако Скарлет разбереше какво планира Тела, щеше да се опита да я разубеди.
А Тела не искаше никой да спира устрема й. Това беше единственият й шанс да спаси майка си и ако не се възползваше от него, щеше да съжалява до сетния си час.
Докато пътуваше с небесна карета до Храмовия квартал, се почувства виновна, задето изобщо обмисля идеята да предаде Легендата на Джакс. Ала тази й реакция сигурно се дължеше на чувствата й към Данте. На усещането, че ако предаде Легендата, ще предаде Данте. Но може би те не бяха един и същ човек. А ако Данте наистина беше Легендата, значи самият той е предавал Тела през цялото време.
Стигна до Храма на звездите малко след като камбаните отброиха десет удара.
Не се наложи да чука на тежките врати. Те се отвориха мълчаливо, сякаш светилището я поздравяваше с добре дошла.
Терон стоеше в преддверието, истински гигант, още по-страховит заради осемлъчната звезда, жигосана на безжалостното му лице. Облечен беше както преди, с широка кожена препаска и наметало в кралско синьо.
Бе така добър да не спомене бягството на Тела от предната нощ. Каквото и да мислеше за поведението й, не го показа.
Шепотът на пантофките й по излъскания под беше единственият звук в сумрачното преддверие. Огненият фонтан в центъра не беше запален и дебел пласт студ лепнеше по пода и стените.
Изгубила беше наметалото си някъде във вътрешния двор на двореца, гърбът и раменете й бяха голи и би трябвало да зъзне от студ. Но ето че по тила й се стичаше пот.
— Дойдох да отворя трезора на майка си — каза тя.
Терон сведе очи към пръстена на ръката й.
— Късметлийка си, че имаш толкова добър приятел.
Тръпки на страх се присъединиха към потта, която се стичаше по гърба й, при мисълта за Данте.
— Какво ви даде той, за да премахнете проклятието на пръстена?
— Има само един начин да се развали заклинание. И само един да се заобиколи. В този случай направихме размяна, която вдигна проклятието временно. Въпроси ли ще задаваш, или ще видиш трезора?
— Първо ми кажи какво ви е дал Данте в замяна.
— Даде ни обещание. Не мога да ти кажа какво е, но ако държиш на приятеля си, гледай да го изпълни.
— Какво ще стане в противен случай?
Терон плъзна пръст по звездата, жигосана на лицето му.
— Ако не изпълни даденото ни обещание, ще умре.
Устата на Тела пресъхна внезапно.
Терон я поведе мълчаливо към вратата в дъното на преддверието, онази, която се охраняваше от агонизиращите каменни статуи. Отвори я със своя пръстен.
Топъл въздух с аромат на заровени загадки и стара магия изпълваше осмоъгълната стая. За разлика от преддверието, тук не доминираха лъскавото златно и перленото бяло. Интериорът беше от старо дърво и излъчваше онази особена тържественост, която Тела бе доловила на първия етаж в златната кула на Елантин. Предвечна светлина танцуваше по неравния под, а магия, много по-стара от тази Джакс и на Легендата, близна ръцете на Тела с невидими езици.
Терон не я беше излъгал, когато каза, че този храм не е туристическа атракция.
Трезорите бяха дълбоко под земята. Терон я преведе през една врата към спирално стълбище, издълбано в скалата. Стъпалата сякаш нямаха край, двамата слизаха толкова дълго, че краката на Тела полепнаха от пот под бляскавата й рокля. Когато най-после стигнаха дъното, проходът се беше стеснил. Осветяваха го само редица свещи, сякаш поникнали от земята. Терон и Тела ги заобиколиха предпазливо.
Продължиха по коридор, толкова тъмен, че Тела трудно различаваше силуета на водача си. Накрая Терон спря пред каменна врата без дръжка.
— Тази врата ще се отвори единствено за теб. Трябва само да допреш пръстена си до нея. Но имай предвид, че сделката, която твоят Данте сключи с нас, ти позволява само еднократен достъп. Ако се наложи да избираш какво да изнесеш от трезора и какво да оставиш, внимавай в избора си. Затвориш ли тази врата, единственият начин да я отвориш отново е да платиш дълга на майка си.
— А ако изобщо не я отворя — попита Тела, — това ще анулира ли сделката, направена от мое име?
— Не. Тази клетва вече е подпечатана. Ако не влезеш в трезора, само ще похабиш жертвата, направена от него.