Дланите на Тела лепнеха от пот. Данте изобщо не е трябвало да й помага. Така само я обнадеждаваше, че не е Легендата. Господарят на Каравала не беше склонен на саможертва и макар че противното би я поласкало, Тела мълчаливо се помоли истината да е друга, защото самата тя не би се жертвала за него. Дошла беше тук да спаси майка си, без значение от цената.
Тела изчака Терон да си тръгне, преди да отвори вратата на трезора. За разлика от тесния коридор стаята от другата й страна беше просторна и ярко осветена от някакъв невидим източник. Беше празна, ако не се броят млечнобелите лавици по стените, отрупани с фантастични съкровища. Прекрасни картини, златни инструменти, изящно изработени оръжия, танцуващи статуетки, древни реликви, обсипани със скъпоценни камъни тиари, тежки книги и шишенца без етикет, пълни с бълбукаща течност, вероятно магическа.
Сувенири от живота на Палома, преди тя да дойде на Трисда.
Тела спря в средата на стаята и обходи съкровищата с поглед. Изгаряше я любопитство, сърбяха я ръцете да пробва някоя тиара или бижу, но не искаше да губи време, а и се страхуваше да не докосне някой предмет, прокълнат като тестето на съдбата.
Стисна ръце пред себе си и продължи да се оглежда, докато не забеляза кутията. Неестествен повей обля раменете й. Най-обикновена дървена кутия, ако не се брои тъмният ореол, който пулсираше около нея, така че светлината в стаята не можеше да я докосне.
Тела отиде при кутията и вдигна капака. Картите бяха каквито ги помнеше. Толкова тъмен нюанс на среднощно синьо, че изглеждаха почти черни, с намек за златни люспици, които улавяха светлината, и спирали в червено-виолетово, които навремето й бяха нашепвали мисли за влажни цветя, вещерска кръв и магия.
Зачуди се какво ли биха й показали картите, ако се опиташе да прочете бъдещето си сега, но не посмя да го направи.
Постави внимателно Оракула върху тестето. После извади от джоба на роклята си картата, която държеше майка й в затвор.
Ореолът около тестето стана още по-тъмен, сякаш добавяйки нови карти, Тела беше подсилила магията му.
Опита се да пренебрегне споходилото я лошо предчувствие. Издиша продължително, с надежда да се освободи от тежестта в гърдите, която й крещеше да спре. Беше на крачка от успеха. Оставаше да вземе тестето и да спечели играта. И да си върне майката.
Ръката й се спря на педя над малкото тесте карти. Колко ли време щеше да е нужно на Легендата да я намери? Данте сигурно му е казал, че картите са в храма. Нищо чудно Легендата вече да я чакаше на стълбите. А Найджъл й беше обещал, че ако спечели играта, лицето на Легендата ще е първото лице, което ще види.
Тела си пое дълбоко дъх. За да проработи планът й, трябваше да призове Джакс, преди официално да е спечелила играта и да е излязла от Храма на звездите. Бръкна в джоба на сребърната си рокля за злополучната монета.
Гласът на Терон отекна в трезора:
— Не смей да използваш тази зла магия тук, иначе ще затворя вратата и никога няма да излезеш.
Тела измъкна като опарена ръка от джоба си. Пръстите й трепереха неудържимо.
Трябваше да призове Джакс, преди да влезе тук. Дали пък този обрат не беше знак, че още има време да промени решението си? Но вече бе направила своя избор. Вземеше ли картите и излезеше ли от трезора, връщане назад нямаше да има. Просто трябваше да използва злополучната монета по най-бързия начин.
Но пак щеше да поеме риск. Излезеше ли от храма, всички орисии и хора, заключени в картите, или щяха да се озоват на свобода, след като Джакс отнемеше силата на Легендата, или всички орисии, заедно с нейната майка, щяха да бъдат унищожени от Легендата, ако Джакс не се появеше навреме.
Светът много скоро щеше да се промени. Или всички орисии и майката на Тела щяха да се освободят, или Легендата щеше да ги унищожи и да се превърне в най-могъщия човек на света.
Нищо чудно, че звездите бяха примигнали по-рано тази вечер. Сигурно примигваха и в момента, помисли си Тела, после бръкна в дървената кутия, стисна смело майчиното си прокълнато тесте на съдбата и официално спечели Каравала.
39
Сърцето й препускаше, докато Тела излизаше от светилището. След всичко, преживяно тази нощ, бедното й сърце би трябвало да е замряло от изтощение, ала вместо това то заби още по-бързо, когато студеният нощен въздух я блъсна в лицето и развя сребърните дипли на роклята й. Тела бръкна решително в джоба си за злополучната монета на Джакс.
— Тела… — Нисък, познат до болка глас я извика от дъното на стъпалата пред храма, последван от тежките стъпки на Данте.