— Спомни си колко ме мразиш, нали?
— Не съм го забравяла и за миг. Мислех си за първата ни среща. Знаеше ли коя съм?
— Не.
— Значи се държиш така очарователно с всички непознати?
Той погали бавно ръката й. Пръстите му не бяха ледени като в началото, но не бяха и топли.
— Когато владеех пълната си сила, бях способен на всякакви злини. Изричах много по-лоши думи от онези, които ти казах в каретата, и въпреки това хората предаваха майките си и любимите си, за да ми угодят. Макар да не съм толкова силен сега, фактът, че ще наследя трона, има същия ефект. — Очите му бяха с цвета на слана и напълно безразлични. — Мен никой не ме харесва, Донатела, но въпреки това хората правят каквото им кажа. Понякога единственото ми забавление е да проверя колко далеч мога да ги тласна.
— Наистина си напълно лишен от чувства, нали?
— Имам чувства.
— Но не като хората?
— Не. Нужно е много повече, за да почувствам нещо, но когато това стане, чувствата ми са несравнимо по-силни.
Джакс дръпна ръката си, за миг пръстите му се втвърдиха като метал.
Каретата кацна при двореца. Въздухът беше пълен с празничен дим. Джакс дори не я попита дали може да се изправи. Вдигна я на ръце и я изнесе от гаража точно когато последните фойерверки избухнаха в небето над тях и обляха със сапфиреното си сияние всяка педя от прекрасния дворец на Елантин.
Нечовешко подобие на тъга пробяга в сребърните очи на Джакс.
— Защо не гледаш фойерверките с императрицата? — попита Тела.
— Не си ли чула? Изчезналото й дете се върна, Елантин го призна официално, което означава, че аз вече не съм нейният наследник.
Не й беше жал за него. Управлението на Джакс би било катастрофално за цялата Меридианна империя. И въпреки това нещо в цялата ситуация я притесняваше. Когато Елантин й беше споделила за изгубеното си дете по-рано същата вечер, Тела не беше останала с впечатлението, че майка и дете са се събрали след дълга раздяла. Дали новият наследник на Елантин не беше самозванец, появил се с единствената цел да отстрани Джакс от трона?
Императрицата беше направила необходимото да защити империята от Джакс и това би трябвало да е достойно за възхищение. Но Тела не можеше да се освободи от чувството, че има нещо нередно.
— Недей да припадаш сега — каза Джакс. — Не ми се разправя със сестра ти.
— Няма да припадна — излъга Тела. — А като стана дума за Скарлет, ти така и не ми каза какво правехте двамата в каретата онази нощ.
— Целувахме се страстно.
Тела едва не се задави.
Джакс кривна устни в нещо като усмивка.
— Сега да не вземеш да издъхнеш. Пошегувах се. Казала си на сестра си, че съм намерил майка ти, и тя на свой ред помоли да й помогна да намери някого.
Това й прозвуча по-добре от страстните целувки, но повдигаше други въпроси.
— Кого търси тя?
— Е, не момчето, с което седи в момента. — Джакс се завъртя бавно към каменната градина.
Тук въздухът беше по-топъл, сякаш това кътче от двореца бе останало недокоснато от злини. Ала статуите изглеждаха някак по-нещастни от последния път, когато Тела ги беше видяла. По-уплашени, по-свити някак, сякаш знаеха, че Легендата е пуснал орисиите на воля, същите орисии, които бяха превърнали градинарите в камък само с декоративна цел.
Тела потръпна в ръцете на Джакс.
Скарлет май беше сляпа за всичко това. Двамата с Джулиан седяха сгушени на скамейка в средата на градината и изглеждаха влюбени до уши. Тела почти можеше да се закълне, че пеперудки пърхаха около главите им.
Е, поне едната от сестрите беше открила щастието тази нощ.
— Сдобрихте ли се най-после? — промълви тя.
Скарлет и Джулиан се стреснаха. Миг по-късно Скарлет скочи от пейката и хукна към Джакс и отпуснатата в ръцете му Тела.
— Какво си сторил на сестра ми? — Насочи обвинително пръст към орисията и белите й дантелени ръкавици станаха черни и кожени.
Сигурно нямаше да се ограничи само с жест, ако Джулиан не я беше прегърнал през кръста да я спре. Маскиран беше като Хаоса, с тежка броня и ръкавици с шипове. Изглеждаше готов да се хвърли в битка. Но под тази корава външност Тела долови истински страх. За разлика от Скарлет той явно знаеше, че Джакс е Принцът на сърцата. И ако наистина беше брат на Легендата, сигурно се питаше защо орисията е още жив.