Джакс само въздъхна.
— Никой в това семейство ли не казва „благодаря“?
— Всеки път, когато те видя, сестра ми е ранена — изтъкна Скарлет.
— Не всеки път. — Джакс разтегли устни в хищна усмивка и премести поглед от Джулиан отново към Скарлет. Тела не чу какво каза на сестра й, но тя млъкна веднага. — А и този път нямам нищо общо — продължи Джакс. — Сестра ти спечели Каравала, но й струваше много. Припадна в Храмовия квартал и Легендата, понеже е голям джентълмен, я заряза там.
— Видяла си Легендата? — ахна Скарлет, едновременно с неверие и любопитство. Същото смесено изражение изопваше лицето на Джулиан, сякаш и той беше колкото изненадан, толкова и притеснен. Обикновено не откъсваше очи от Скарлет, ала сега гледаше напрегнато Тела, сякаш се боеше какви ще са следващите й думи.
— Аз… — Езикът й надебеля изведнъж, а ръцете на Джакс се напрегнаха доловимо. Сигурно точно затова се правеше на толкова загрижен. Все още искаше да научи истинската самоличност на Легендата, за да си върне пълната сила, а не само да убива с целувки. Но дори и Тела да искаше да сподели с него тайната на Легендата, магията бе свила гърлото й така, че не би могла да я разкрие дори с цената на огромни усилия.
— Почти нищо не помня — промълви тя и погледна към Джулиан. — Веднага щом спечелих играта, Легендата си тръгна.
Облекчение се разля в очите на Джулиан.
Скарлет настръхна.
Джакс си пое дълбоко дъх, гърдите му се раздвижиха бавно под гърба на Тела.
— Време е да вървим. Трябва да намерим майка ти.
— Не! — изписка Тела.
Скарлет застина.
Джакс вдигна високо вежди.
— След всичко това не искаш ли да я видиш?
— Естествено, че искам. Но не желая ти да я докосваш.
— Ще си сложа ръкавици — обеща Джакс, после прошепна в ухото й: — Хората знаят, че е опасно да сключиш сделка с орисия, но въпреки това го правят, защото ние държим на думата си. Казах ти, че ако спечелиш играта, ще те събера с майка ти, и точно това смятам да направя.
После внимателно я остави в студената прегръдка на една статуя с протегнати ръце.
За миг Тела изпита странния импулс да му благодари. Но точно на Джакс нямаше да благодари никога.
— Все още те мразя — каза тя.
— И толкова по-добре.
Джакс излезе мълчаливо от градината, даже ботушите му не вдигнаха шум. Веднага щом той изчезна, Скарлет помогна на Тела да се измъкне от каменната прегръдка на статуята.
Краката й още се подгъваха, но можеше да стои права, стига Скарлет да я подкрепя. Облегна се на сестра си. Въздухът в градината още беше топъл, но студът вече се промъкваше. По самотните статуи лепнеше слана, а нощните пеперуди отдавна бяха изчезнали.
— Може ли да се върнем в двореца? — промълви Тела.
— Разбира се — каза Скарлет.
— Имате ли нужда от помощ? — попита Джулиан.
Скарлет поклати глава и нещо неизречено премина между двамата. Джулиан я целуна леко по бузата, после погледна Тела. В кехлибарените му очи се четеше съчувствие.
— Съжалявам — каза той. Не спомена името на Легендата, но Тела знаеше, че говори за него. — Когато човек е част от играта му, той може да му внуши, че целият свят се върти около него. Но свърши ли играта, винаги си тръгва и не поглежда назад.
Сигурно се надяваше да помогне, но думите му само влошиха нещата.
— Няма значение — отвърна тя. — Просто се радвам, че играта свърши.
Джулиан потри врата си. Тела се побоя, че ще каже още нещо, нещо, което ще я принуди да се изправи лице в лице с чувствата си. Но той сигурно нямаше търпение да намери брат си. Беше се досетил, че планът се е провалил, още щом я видя в прегръдките на Джакс.
Без да каже нищо повече, Джулиан тръгна към изхода на градината и изчезна в мрака.
Скарлет погледна Тела и очите й бяха пълни с въпроси. Въпроси за майка им може би или за играта, или как Тела се е докарала до това състояние.
Но Тела нямаше сили да спори, нито да се сблъска с разочарованието на сестра си. Скарлет заслужаваше отговори, но тя още не беше готова да й ги даде. Просто искаше някой да я утеши и да се погрижи за нея, докато слънцето най-после не изгрее.
Скарлет я прегърна силно.
— Нямам търпение да ми разкажеш всичко, когато си готова.
— Предпочитам да забравя — въздъхна Тела и се отпусна в прегръдката на сестра си. Уж нямаше желание да говори, но след като започна, останалото се изля по своя воля: — Направих грешка, Скар. Забранила си бях да се влюбвам, но май съм се влюбила в Легендата.