Беше за Скарлет. Тела се беше натрапила неволно в любовната история на сестра си, толкова романтична история, че да те заболят очите.
Скарлет стоеше в другия край на стаята, вдигнала глава към Джулиан. Рубинената й рокля с пищни поли беше по-ярка от розите, а кожата й засенчваше лунната светлина.
Нямаха очи за друго, освен един за друг. Скарлет докосна устните му със своите, а той я прегърна през кръста, сякаш най-после е открил единственото нещо, което иска да задържи завинаги.
Ето затова любовта беше толкова опасна. Тя превръщаше света в градина, така красива, че е лесно да забравиш колко нетрайни са листенцата на розите, нетрайни като чувствата, те рано или късно ще увехнат, ще умрат и ще останат само тръните.
Тела се обърна и си тръгна, преди друга жестока мисъл да се е родила в главата й. Скарлет заслужаваше да е щастлива. И може би щастието щеше да продължи дълго. Може би Джулиан щеше да се окаже достоен за нея и да спази обещанията си. Определено изглеждаше, че се опитва.
А и за разлика от нея Скарлет не беше обречена на несподелена любов от Принца на сърцата.
Веднага щом Тела затвори вратата, коридорът се промени отново. Пътечката от розови листенца изчезна и на нейно място се появи нова диря, джинджифилов дим и тамян, ароматите на Найджъл.
Димните завъртулки на тамяна се разшириха във формата на ръце и я подканиха към една отворена врата. О, да, Легендата определено си играеше с нея.
Тела пристъпи прага и кожата й се сгорещи. Жълти восъчни свещи се редяха покрай стените на стаята, а в средата, на легло с кадифена кувертюра в тъмна отсянка на сливово вино лежеше Найджъл. Устните му, обточени с татуирана в синьо бодлива тел, се разпънаха широко, не толкова като усмивка, колкото като зейнал капан.
— Чудех се кога ще ми дойдете на гости, госпожице Драгна. — Махна й да седне на купчината възглавнички пред импровизирания му подиум. Също като по време на Каравала, Найджъл не носеше други дрехи, освен кафява препаска, така че всичките му татуировки да са на показ.
Погледът на Тела се плъзна по цирковите сцени, изобразени върху масивните му крака, и се спря върху образа на жена с пера вместо коси, която танцуваше в прегръдките на вълк с цилиндър. Тела побърза да вдигне очи, но погледът й се спря на ръката му и татуираното там разбито черно сърце.
— Какво мога да направя за теб? — попита Найджъл.
— Не искам да ми предсказваш бъдещето. Искам информация за Легендата.
Татуираните звездици около очите на Найджъл лъщяха като влажно мастило, нетърпеливи и любопитни.
— И колко си склонна да платиш за това?
Тела извади кутия с монети от джоба си.
Найджъл поклати глава. Не парите й искаше, разбира се. В света на Каравала монетите не бяха предпочитаният начин за разплащане.
— Обикновено играем веднъж годишно и имаме месеци да се възстановим — каза Найджъл. — Този път Легендата ни отпусна по-малко от седмица.
— Няма да ти дам и ден от живота си.
— Не искам живота ти. Искам почивката ти.
— Колко? — попита предпазливо тя. Случвало й се беше да не спи с дни. Няколко нощи без сън не й се струваха голяма саможертва. Но тези сделки винаги изглеждаха приемливи на пръв поглед. Актьорите на Легендата ги обрисуваха като нещо незначително, като дребно неудобство, ала нещата никога те бяха толкова прости.
— Ще взема пропорционално на онова, което ти дам — каза Найджъл. — Колкото повече отговори получиш, толкова повече почивка ще взема от теб. Ако не ти дам нито един стойностен отговор, нищо няма да загубиш.
— И кога ще ми вземеш съня?
— Веднага щом излезеш от стаята.
Тела се опита да прецени сделката от всички възможни ъгли. Беше вечерта на двайсет и четвърти, по план трябваше да пристигнат във Валенда сутринта на двайсет и девети. Щяха да пътуват още четири дни. Ако Найджъл отнемеше целия й сън дотогава, щеше да пристигне в столицата изтощена. Но ако получеше от него конкретна информация за Легендата, значи ще си е струвало.
— Добре. Но ти отстъпвам съня си само докато сме на кораба. Няма да ми вземеш и минутка, след като стигнем Валенда.
— Става. — Найджъл се пресегна към една масичка до леглото си и взе оттам четка и малко шишенце с пламтяща оранжева течност. — Дай си китката, за да завършим прехвърлянето.
Тела се поколеба.
— Ще може да се изчисти, нали?
— Нарисуваното ще изчезне веднага щом платиш своята част изцяло.
Тела протегна ръка. Найджъл беше сръчен; хладната четчица танцуваше по кожата й бързо и уверено, сякаш собственикът често използваше човешки тела вместо платно.