Стомахът на Тела се сви. Тя посегна да вземе тънкото листче хартия, което се подаваше от едната пантофка.
Каня се да ти ги върна още от нощта, която прекарахме в гората.
Д.
Ужасен човек. Тела смачка листчето в юмрука си. Глупакът явно е искал да подразни Скарлет, защото го беше отблъснала по време на Каравала.
— Добре де — отстъпи тя. — Признавам, че с Данте се целувахме на празненството онази нощ. Но беше ужасно, най-гадните целувки на света и никога няма да повторя! И съжалявам, ако това те е наранило. Знам колко ужасно се държа той с теб по време на играта.
Скарлет сви устни.
Тела май бе попрекалила с лъжата. От пръв поглед си личеше, че Данте умее да се целува.
— Не ме интересува, че си го целунала — каза Скарлет. — Ако го бях срещнала, преди да срещна Джулиан, сигурно и аз бих се целувала с него.
В главата на Тела се пръкна образ, който я разтревожи дълбоко, и тя разбра какво измъчва сестра й. Самата мисъл, че Скарлет и Данте са заедно, изпълваше Тела с желание да го прогони далече от сестра си. Не че имаше вероятност Скарлет да се заплесне точно по него. Но щом само мисълта за това можеше да разтревожи Тела — точно нея, която винаги бе подтиквала сестра си да вкуси от радостите на живота, — какво ли причиняваха слуховете за нейните целувки с Данте на праволинейната Скарлет, която открай време бдеше като орлица над сестричката си?
— Не се опитвам да те контролирам — продължи Скарлет. — И двете знаем какво е някой да се бърка постоянно в живота ти. Просто не искам да страдаш. Каравалът започва в полунощ утре, но по време на последната игра научих, че Легендата планира всичко предварително, много преди началото на всяко представление. — Тя хвърли укоризнен поглед към пантофките, които Данте беше върнал.
— Няма за какво да се тревожиш, Скар — каза Тела и като никога беше напълно откровена. — Нямам никакво доверие на Данте, а знаеш, че не съм от доверчивите по принцип. Не съм толкова глупава, че Каравалът да ми вземе ума.
— Нали уж каза, че няма да участваш?
— Може да съм си променила мнението.
— Тела, не го прави, моля те. — Скарлет приглади отново полите си, вече посивели напълно, и дланите й оставиха потни следи по материята. — Историята с Найджъл ми напомни за собствените ми злополучни преживявания по време на последния Каравал. Не искам същото да се случи и с теб.
— Тогава играй с мен. — Изрече го импулсивно, но идеята си беше гениална, откъдето и да я погледнеш. Тела бе наблюдавала Каравала иззад кулисите, но сестра й беше участвала пълноправно в играта и я беше спечелила. Ако играеха заедно, като екип, нямаше кой да ги победи. — Ако сме заедно, ще можеш да ме спреш, преди да съм паднала в поредния капан на Найджъл или на друг от актьорите. А аз ще гледам да се забавляваш максимално. Ще се грижим една за друга.
Роклята на Скарлет се оживи моментално, сякаш гласуваше с две ръце за идеята. Сивата дантела се оцвети в малиновочервено, от ръкавите към корсажа, като красива броня. Уви, Скарлет не изглеждаше убедена. Вместо да приглади отново полите си, тя посегна към посребрения си кичур и взе да го навива на пръста си — кичурът й беше спомен от Каравала, от сделка, която й бе струвала един ден от живота.
Тела се чудеше дали да сподели каква е истинската причина да промени решението си, защо се налага да участва в играта и да я спечели, но се отказа. Не би било разумно да споменава за майка им. Скарлет не говореше за нея. Никога. Опиташе ли се Тела да повдигне въпроса, сестра й или млъкваше като риба, или заговаряше за друго. Доскоро Тела смяташе, че темата е твърде болезнена за Скарлет, ала сега започваше да си мисли, че болката на сестра й се е превърнала в омраза към майката, напуснала ги внезапно и без обяснение.
Тела можеше да я разбере — самата тя мразеше да говори за баща си, избягваше да мисли за него дори.
Но майка им не беше чудовище като баща им.
— Карлита… — Някой потропа на вратата на каютата. — Вътре ли си?
Изражението на Скарлет се промени моментално; гласът на Джулиан прогони тревогата и извика усмивка.
— Вече сме във Валенда — съобщи Джулиан. — Дойдох да изнеса багажа ви на палубата.
— Щом иска да ми мъкне сандъците, пусни го — каза Тела.
Скарлет нямаше нужда от подкана.
Отвори вратата и Джулиан грейна ухилен като пират, току-що е открил своето съкровище. Очите му буквално пламнаха, щом се спряха на Скарлет.