Как изобщо е разбрал, че Тела е във Валенда?
Сякаш да отговори на неизречения й въпрос, злополучната монета в джоба й запулсира като сърце. Явно я е проследил с нейна помощ, поредното доказателство, че няма равен в откриването на хора.
Тела извика на Скарлет и Джулиан, че ще ги настигне по-късно, и тръгна след пратеника към другия кей.
След като се скриха зад големите варели, момчето пъхна писмото в ръката на Тела и си тръгна на бегом, преди тя да е счупила печата.
В плика имаше два листа. Единият беше от обикновена хартия, изписан с познатия почерк.
Добре дошла във Валенда, Донатела,
Прости ми, че не дойдох да те поздравя лично, но не се бой, скоро ще се запознаем. Сигурен съм, че нямаш търпение да откриеш майка си, както аз нямам търпение да науча името на Легендата.
Предполагам, че ще участваш в Каравала, но за всеки случай прилагам покана за първата нощ на празненствата.
Донеси монетата, която ти изпратих, на бала, преди полунощ. Дръж я в ръка и аз ще те открия. Не закъснявай, няма да те чакам.
Дотогава,
Приятел
Тела извади другия лист, перленобяло картонче със засукан шрифт в кралско синьо.
Покана
Легендата те избра за игра, която може да промени участта ти.
В чест на 75-ия рожден ден на императрица Елантин Каравалът ще посети улиците на Валенда за шест нощи на вълшебство.
Пътешествието ти започва на Орисания бал в Идиличния замък.
Играта се открива официално на трийсетия ден от Растящия сезон и завършва призори на Елантинин ден.
Тоест до началото на Каравала оставаше точно един ден.
Тела не беше готова да се запознае с „приятеля“ толкова скоро. Според Найджъл нямаше друг начин Тела да научи името на Легендата, освен да спечели играта. Следователно й беше нужна още седмица, в която да играе и да победи. Е, тайнственият „приятел“ сигурно щеше да се съгласи на едноседмична отсрочка. Ами ако откажеше да й даде отсрочка и се отметнеше от обещанието си за майка й?
Силна вълна разклати кея, но дори след като дъските под краката на Тела се кротнаха отново, главата й продължи да се върти, сякаш съдбата току-що й беше намигнала и бъдещето й беше придобило нова форма.
Сложи малкия куфар на дъските. Варелите я скриваха. Никой не я видя как отваря куфара, но дори всичко живо на пристанището да я гледаше, Тела пак не би се спряла. Трябваше да погледне Оракула.
Обикновено усещаше лек гъдел в пръстите си, щом докоснеше картата, но сега цялата й ръка изтръпна. Цялото й тяло изтръпна, когато видя новия образ. Майка й вече не беше заключена зад затворнически решетки. Беше бяла като платно, с посинели устни, мъртва.
Тела стисна толкова силно картата, че за малко да я смачка. Само че малкият вълшебен правоъгълник изглеждаше неразрушим. Тела се облегна немощно на варелите в края на кея.
Явно се беше случило нещо ново, нещо, което бе променило бъдещето на майка й. Тела беше проспала последните четири дни. Промяната едва ли беше в резултат на нейните действия, освен ако нямаше нещо общо с разговора й с Найджъл.
Джулиан я беше предупредил, че гадателите като Найджъл си играят с бъдещето. Може би той беше доловил нещо в съдбата й, което излагаше Легендата на риск. Или пък Легендата си играеше с нея заради опита да разгадае най-строго пазената му тайна и нещо в плановете му е променило майчината й участ.
Тази мисъл би трябвало да я изплаши. Да имаш за враг човек като Легендата, не вещаеше нищо добро. Но по някаква необяснима причина тя само подсили желанието й да се включи в играта. Оставаше да убеди „приятеля“ си да й даде една седмица отсрочка, за да спечели Каравала, да научи името на Легендата и да спаси живота на майка си.
Докато стигне до гаража с каретите, нощта беше хвърлила плаща си над града. Навън бе станало хладно, но в гаража въздухът беше приятно топъл, напоен с кехлибарената светлина на фенери.
Тела вървеше покрай отделения с шарени карети, всяка прикрепена към дебел кабел, отвеждащ към различни части на града. Линията към двореца беше в дъното на просторното помещение. Скарлет не се виждаше никъде. Тела й беше казала, че ще ги настигне по-късно, да, но сега се изненада, че сестра й не е останала да я изчака.