Винаги си бе представяла замъците като каменни градежи с мухлясали коридори и миризма на застояло, ала великолепният дворец на Елантин подпалваше нощта като съкровище, откраднато от леговището на дракон.
Младият благородник изсумтя пренебрежително, сигурно заради сащисаната й физиономия. Голяма работа. Не й пукаше какво си мисли за нея, дори го съжали, задето няма очи за красотата, която се ширеше под тях.
Дворецът на Елантин се издигаше върху най-високия хълм на Валенда. Прочутата златна кула се извисяваше в центъра му като пламтящ фар в отсенки на мед и корал. Величествена и права като игла, кулата се разширяваше при върха си като корона, огледален образ на Изгубената кула от тестето на съдбата. Тела затаи дъх. За пръв път виждаше толкова висока сграда, висока и сякаш жива. Владееше като безсмъртен монарх над пет куполообразни крила, разперени в ниското като върховете на звезда. И Тела щеше да живее в тази звезда цяла седмица.
Напълно забравила за изтощението си, тя седеше на ръба на седалката, изпъната като струна от нетърпение, докато каретата се спускаше към земята.
Младият благородник отново бе затворил сънливо очи. Тела му хвърли последен поглед и слезе от каретата в гигантския гараж.
Изглежда, беше последната пристигнала. Не се чуваше друг звук, освен тракането на зъбчатите колелета, които придвижваха кабелите на каретите. От актьорите на Легендата нямаше и помен, сестра й също не се виждаше никъде. Но между редиците поклащащи се карети стояха на пост стражи с брони и безизразни лица.
Един от стражите се лепна за Тела като дрънчаща сянка, вървеше по петите й през прекрасната градина пред гаража. Трупата на Легендата може да беше пристигнала в двореца по личната покана на императрицата, но докато крачеше през излинели от времето скални градини и покрай красиви беседки, Тела остана с впечатлението, че Елантин няма особено доверие на гостите си. Да се чудиш защо ги е поканила да изнесат представление за рождения й ден и ги е настанила в двореца си.
Чувала бе, че на младини императрица Елантин била луда глава. Често се измъквала от двореца, предрешена като обикновена жена, и се впускала в скандални приключения и романтични авантюри. Уви, след края на бурната си младост Елантин живееше в уединение. Може би поканата към трупата на Легендата беше нейният начин да съживи авантюристичния си дух. Едва ли обаче. Елантин не би се задържала толкова дълго на трона, ако беше безразсъдна и лекомислена.
Отвътре дворецът беше дори по-великолепен, отколкото отвън. Всичко бе невъзможно голямо, сякаш орисиите го бяха построили просто за да се изфукат с магическите си способности, а после го бяха зарязали на произвола на съдбата. Лъскави мраморни подове отразяваха образа на Тела, край нея се редяха колони от син кварц, по-големи от вековни дъбове, и прекрасни маслени светилници с човешки ръст.
Слуги припкаха нагоре и надолу по масивните мраморни стълбища като снежна вихрушка, но и тук нямаше следа от Скарлет или актьорите на Легендата.
— Добре дошли. — Жена, облечена в горд оттенък на синьото, се изстъпи пред Тела. Стрелна с мълниеносен поглед стражаря, преди да насочи вниманието си към новодошлата. — Аз съм главната камериерка на сапфиреното крило.
— Донатела Драгна. Тук съм с изпълнителите на Легендата, но май позакъснях малко.
— Всъщност закъсняхте доста, ако питате мен — поправи я камериерката, но го каза с усмивка и сведе поглед към списъка в ръката си, като си тананикаше тихо. Само дето приятното тананикане бързо утихна и замлъкна напълно.
След него изчезна и усмивката й.
— Бихте ли повторили името си, моля?
— Донатела Драгна.
— Тук виждам Скарлет Драгна.
— Това е сестра ми.
Жената вдигна глава и стрелна с поглед бронирания страж, който бе ескортирал Тела дотук.
— Сестра ви може и да е добре дошла тук, но вие не фигурирате в списъка. Сигурна ли сте, че сте поканена?
8
Не. Никой не беше канил Тела в двореца, но щом Скарлет беше в списъка, тя също би трябвало да е там. Легендата си играеше с нея. Явно беше зачеркнал името й след разговора й с Найджъл.
Пое си дълбоко дъх в опит да запази самообладание, но сърцето й биеше толкова силно, че сигурно всички слуги в крилото можеха да го чуят. Не й се мислеше колко лесно би могъл да я изрита навън стражът, който я бе придружил дотук. И никой не би забелязал навреме отсъствието й, защото Тела бе предупредила, че ще се забави, а и вече се бе отделила от групата. От Скарлет и от всичките си познати.