— Сестра ми — каза Тела. — Тя е отседнала тук, мога да остана в нейната стая.
— Това би било неприемливо — отговори камериерката далеч по-хладно отпреди.
— Не виждам защо — възрази Тела. — Сестра ми ще се радва да ме приюти.
— И коя е сестра ви? Кралска особа, която владее една пета от света?
Тела си прехапа езика, преди да е изтърсила нещо, заради което да я изритат на секундата.
— А в някое от другите крила? — попита със сладка усмивка. — Все ще се намери една празна стая в толкова голям дворец.
— Дори да имаше свободни стаи, вие не сте в списъка с гостите, значи не може да останете.
При тези думи стражът пристъпи с дрънчене към Тела.
С цената на огромно усилие тя не повиши глас. Вместо това накара устните си да затреперят и очите си да се напълнят със сълзи.
— Моля ви, няма къде другаде да отида — изплака с надеждата, че някъде под колосаната дреха на жената има сърце. — Просто намерете сестра ми и ми позволете да остана при нея.
Камериерката стисна устни и измери момичето с преценяващ поглед.
— Тук няма как да останете, но в отделението на прислугата може и да се намери някоя свободна койка.
Стражът се подсмихна.
Сърцето й се сви още повече. Койка в отделението на прислугата?!
— Простете. — Ниският глас се разнесе току зад гърба й, толкова близо, че косъмчетата по тила й настръхнаха.
Стомахът й се стегна на възел.
Само един човек й въздействаше по този начин.
Данте бе застанал небрежно до нея. Силует в гарвановочерно, от съвършения тъмен костюм до индиговите татуировки по ръцете. И с подигравателен блясък в очите.
— Проблем със стаята?
— Ни най-малко — отрече Тела, твърдо решила, че няма да се изчерви. Надяваше се, че Данте не е чул спора й с камериерката. — Имаше малко недоразумение, но вече го изяснихме.
— Чудесно. Защото ми се стори, че ще те настанят в отделението на прислугата.
— Само ако има място — уточни камериерката.
Идеше й да позеленее от срам и да потъне в земята, но за нейна изненада Данте не насочи презрението си към нея. Вместо да й се присмее, както правеше обикновено, той само кривна леко устни и прикова груб поглед в камериерката.
— Знаете ли коя е тази млада дама?
— Ще прощавате, но вие кой сте? — попита хладно жената.
— Аз отговарям за всички изпълнители на Легендата. — Гласът му винаги звучеше наперено, но този път Данте надмина себе си дотолкова, че Тела не можа да прецени дали говори истината, или измисля лъжа в движение. — Не ви съветвам да я настанявате в отделението на прислугата.
— И защо така? — не се даваше камериерката.
— Защото е сгодена за престолонаследника на Меридианната империя.
Веждите на жената се събраха в черта. Тела би реагирала по същия начин, но съумя да прикрие изненадата си зад високомерна гримаса, каквато вероятно би подхождала на въпросната годеница.
Дори не знаеше кой е престолонаследникът в момента. Елантин нямаше свои деца, а наследниците й измираха по-бързо, отколкото новините за кончината им стигаха до остров Трисда. Не че имаше значение кой е фалшивият й годеник, стига да я измъкнеше от отделението на прислугата.
Уви, камериерката не се впечатли особено.
— Не знаех, че Негово височество има нова годеница.
— Защото е тайна — обясни меко Данте. — Доколкото знам, планира да обяви годежа си на следващия бал. Затова ви съветвам да си мълчите по въпроса. Чували сте, предполагам, за особения му темперамент.
Жената се вкамени изведнъж. После премести погледа си от Данте към Тела. Видно бе, че ги смята за неблагонадеждни, но страхът й от „особения темперамент“ на престолонаследника явно беше по-силен от иначе точната й преценка.
— Ще проверя отново дали няма свободна стая — каза жената. — Всичко е заето покрай празника, но може би някой от гостите не е дошъл.
Веднага щом камериерката си тръгна, Данте се наведе към Тела и й прошепна така, че никой друг да не го чуе:
— Не е нужно да ми благодариш на мига.
Дължеше му някаква признателност все пак. Ала нещо в разговора дотук бе оставило в устата й неприятен вкус. Както и усещането, че Данте й е направил много лоша услуга.
— Не мога да преценя дали току-що ме спаси, или ме насади на още по-големи неприятности.
— Осигурих ти стая, нали така?
— Както и годеник с особен темперамент.
Едното ъгълче на устата му се вдигна нагоре.
— Другият вариант беше да те представя за своя годеница. Това ли би предпочела? Изкуших се за миг, но се отказах, защото… Хм, как точно се изрази ти, когато разказваше на сестра си за целувките ни? — Той вдигна пръст към гладко избръснатата си брадичка. — А, да, било ужасно, най-гадните целувки в живота ти и никога нямало да ги повториш.